Китай-чартър-08

Наркотици закон (Швейцария)

2009-02-03T00:40:00.001+01:00

Наркотици закон (Швейцария)

Основни данни
Заглавие: Федерален закон за наркотиците
и психотропни вещества
Кратко Заглавие: Наркотици акт
Съкращение: BetmG
Вид: Федерален закон
Обхват: Швейцария
Правна материя: Административни
SR: 812121
Дата на Закона: 3 Октомври 1951 г.
Влизане в сила: 1 Юни 1952 година (AS 1952 241)
Последно актуализирана от: AS 2006 3459
Дата на
Последна промяна: 1 Януари 2007

Федерален закон за наркотици и психотропни вещества (Наркотици Закона BetmG, SR 812121) беше подписана на 3 Приети през октомври 1951 г. и влезе в сила на 1 Юни 1952 година влезе в сила. Той е един от по законите на Швейцария Наказателния кодекс.

Съдържание

1. Глава: Общи разпоредби (член 1-3а)
2. Глава: Производство, продажба, покупка и употреба на наркотични вещества (чл. 4-15в)
3. Глава: контрол (чл. 16-18)
4. Глава: наказателни разпоредби (чл. 19-28)
5. Глава: Централна служба (чл. 29)
6. Глава: Заключителни разпоредби (членове 30-37)

Правилник за BetmG

За да BetmG са били в течение на годините много регламенти (VO) бе прието:
VO, 29 Май 1996 г. относно наркотици и психотропни вещества (наркотици регулиране BetmV, SR 812.121.1)
Рег. излекуване на Швейцарската институт, 12 Декември 1996 г. за наркотици и психотропни вещества (наркотици регулиране Swissmedic, BetmV-Swissmedic, SR 812.121.2)
VO, 29 Май 1996 г. относно прекурсор, химикали и други химикали за производство на наркотични и психотропни вещества (прекурсори регулиране VorlV, SR 812.121.3)
Рег. излекуване на Швейцарската институт от 8 Ноември 1996 г. за предшественика на химичните вещества и други препарати за производството на наркотици и психотропни вещества (прекурсори Регламент Swissmedic, VorlV-Swissmedic, SR 812.121.31)
VO, 8 Март 1999 г. относно отпускане на хероин, (SR 812.121.6)

Директории

Приложение А - Списък на всички вещества и препарати betäubungsmittelhaltigen
Приложение Б - Списък на контрол betäubungsmittelhaltigen частично освободени вещества и препарати
В допълнение - Списък на вещества и препарати, в Кл. Количествата са налични без рецепта в Приложение - Списък на забранените наркотици
Корекциите в списъците на BetmV-Swissmedic (от септември 2005 г.)
Списък на търговски налични прекурсор химикали

Zurücklegung des Strafverfahrens

Strafverfahren wegen des Erwerbs und Besitzes geringer Mengen Suchtmittel müssen im Allgemeinen nach Maßgabe der §§ 35 und 36 SMG von der Staatsanwaltschaft für eine Probezeit von zwei Jahren zurückgelegt werden. Die vorläufige Zurücklegung der Anzeige setzt eine Stellungnahme der Bezirksverwaltungsbehörde als Gesundheitsbehörde voraus, ob der Angezeigte einer gesundheitsbezogenen Maßnahme gemäß § 11 Abs. 2 SMG bedarf. Deswegen ist eine Anzeige wegen Suchtmittelbesitzes meist mit einer sozialmedizinischen oder psychiatrischen Untersuchung verbunden. Die Staatsanwaltschaft kann von der Einholung einer Stellungnahme der Bezirksverwaltungsbehörde absehen, wenn eine Person ausschließlich deshalb angezeigt wird, weil sie Stoffe oder Zubereitungen aus der Cannabispflanze in geringer Menge zum eigenen Gebrauch erworben oder besessen hat, und wenn kein Grund zur Annahme besteht, dass die Person einer gesundheitsbezogenen Maßnahme bedarf. Eine Stellungnahme ist jedoch einzuholen, wenn eine Person innerhalb der letzten fünf Jahre vor dieser Anzeige bereits deswegen angezeigt wurde.
Bedarf der Angezeigte aufgrund der Beurteilung durch einen mit Suchtmittelfragen vertrauten Facharzt einer gesundheitsbezogenen Maßnahme gemäß § 11 Abs. 2 SMG, so hat die Staatsanwaltschaft die vorläufige Zurücklegung der Anzeige davon abhängig zu machen, dass sich der Angezeigte – hat er einen gesetzlichen Vertreter, mit dessen Zustimmung – bereit erklärt, sich einer solchen Maßnahme zu unterziehen. Alternativ kann die Zurücklegung der Anzeige von einer regelmäßigen Betreuung durch einen Bewährungshelfer abhängig gemacht werden (§ 37 SMG).
Die Zurücklegung der Anzeige nach § 35 SMG ist daher meist mit einer Überwachung des Gesundheitszustandes des Angezeigten verbunden. Wenn sich der Angezeigte nach Einschätzung der Bezirksverwaltungsbehörde einer Überwachung beharrlich entzieht, muss dies der Staatsanwaltschaft mitgeteilt werden, was meist die Einleitung oder Fortsetzung des Strafverfahrens zur Folge hat (§ 38 SMG).

Gesundheitsbezogene Maßnahmen bei Suchtmittelmißbrauch

Im SMG gibt es zahlreiche Ausnahmebestimmungen für den Fall des Missbrauchs von Suchtgiften, um Suchtkranke, Gelegenheitskonsumenten oder Schmerzpatienten nicht übermäßig zu kriminalisieren. Diesen rechts- und gesundheitspolitischen Grundsatz bezeichnet man als Therapie statt Strafe. In der Praxis läuft das jedoch häufig auf Therapie oder Strafe hinaus, weil jeder ungerechtfertigte Gebrauch von Suchtgiften als Missbrauch gewertet wird und sozialmedizinische und strafrechtliche Folgen haben kann.

Medizinische Anwendung

Im Gegensatz zu Suchtgiften sind psychotrope Stoffe in Form von Arzneimitteln bzw. Medikamentenmissbrauch privilegiert, weil Erwerb, Besitz, Ein- und Ausfuhr einer nicht großen Menge straflos sind, ebenso das Überlassen solcher Arzneimittel, solange der Überlassende daraus keinen Vorteil zieht. Diese Sonderbestimmungen sollen einer Kriminalisierung von zahlreichen Medikamentenabhängigen entgegen wirken und auch die medizinische Verschreibungspraxis für die betreffenden Arzneimittel nicht gefährden. Analog dazu werden in letzter Zeit vermehrt Ausnahmen für medizinische Anwendungen von als minder gefährlich erachteten suchtgifthaltigen Arzneien reklamiert.
Ärzte, die suchtgifthaltige Arzneimittel für Zwecke der Schmerz- oder Substitutionsbehandlung de lege artis (nach den Erkenntnissen und Erfahrungen der medizinischen oder veterinärmedizinischen Wissenschaft) verschreiben, sind gemäß § 8 SMG von der Strafbarkeit ausgenommen. Jedoch verbietet es § 14 der begleitenden Suchtgiftverordnung (SV) Ärzten ausdrücklich, Suchtgifte in Substanz oder Arzneimittel, die mehr als ein Suchtgift enthalten, ausgenommen zugelassene Spezialitäten sowie Zubereitungen aus Heroin, Cannabis, Cocablättern, Ecgonin und die im Anhang V dieser Verordnung angeführten Stoffe zu verschreiben, womit die Verschreibungspraxis für Suchtgifte entsprechend eingeengt ist. Der Miss- bzw. Gebrauch von Suchtgiften als palliative Therapiemaßnahme wird in letzter Zeit von den Strafgerichten als ein möglicher Rechtfertigungsgrund wahrgenommen.

Geschichte

Das Drogenrecht in Österreich wurde im Wesentlichen von drei internationalen Konventionen geprägt: der Einzigen Suchtgiftkonvention 1961 in der durch das Protokoll von 1972 geänderten Fassung, dem Übereinkommen über psychotrope Stoffe 1971 („Psychotropenkonvention“) und dem Übereinkommen der Vereinten Nationen gegen den unerlaubten Verkehr mit Suchtgiften und psychotropen Stoffen 1988 („Wiener Konvention“). Ursprünglich trat in Österreich das Suchtgiftgesetz 1951 (SGG) in Kraft, das 1971, 1978, 1980 und 1985 novelliert wurde. Schließlich wurde es vom Suchtmittelgesetz 1998 abgelöst, das die Konvention von 1988 berücksichtigte.

Einzige Suchtgiftkonvention 1961

Artikel 36 Abs. 1 a) der Einzigen Suchtgiftkonvention 1961 verpflichtet die Vertragsparteien, jedes gegen das Übereinkommen verstoßende Anbauen, Gewinnen, Herstellen, Ausziehen, Zubereiten, Besitzen, Anbieten, Feilhalten, Verteilen, Kaufen, Verkaufen, Liefern – gleichviel zu welchen Bedingungen –, Vermitteln, Versenden – auch im Durchfuhrverkehr –, Befördern, Einführen und Ausführen von Suchtgiften … angemessen zu ahnden, insbesondere mit Gefängnis oder sonstigen Arten des Freiheitsentzugs. Absatz b) stellt es jedoch den Vertragsparteien frei, entweder als Alternative zur Verurteilung oder Bestrafung oder zusätzlich zur Verurteilung und Bestrafung vorzusehen, dass derartige Süchtige Maßnahmen der Behandlung, Aufklärung, Nachbehandlung, Rehabilitation und der sozialen Wiedereingliederung in Übereinstimmung mit Artikel 38 Abs. 1 unterzogen werden. Österreich hat dazu erklärt, dass es diese Verpflichtung der Vertragsparteien so auslege, dass sie auch durch die Schaffung von Verwaltungsstraftatbeständen erfüllt werden könne, die eine angemessene Ahndung für die darin genannten Verstöße vorsehe. Die strafrechtliche Verfolgung von Suchtgiftdelikten in Österreich ist also nicht ausschließlich in der Einzigen Suchtgiftkonvention begründet, sie ist auch ein Ergebnis der innenpolitischen Entwicklung.

Psychotropenkonvention 1971

Die Psychotropenkonvention 1971 bezieht Stoffe und Zubereitungen ein, die in der Medizin verwendet werden und missbraucht werden können, aber von der Einzigen Suchtgiftkonvention nicht erfasst sind, beispielsweise Psychopharmaka. Gemäß Artikel 9 können derartige Arzneien nur von Ärzten verschrieben werden. Besitz, Erwerb, Ein- und Ausfuhr und das Überlassen "ohne daraus einen Vorteil zu ziehen" von geringen Mengen psychotroper Stoffe sind gemäß § 30 Abs. 2 SMG straffrei.

Wiener Konvention 1988

Das Übereinkommen der Vereinten Nationen gegen den unerlaubten Verkehr mit Suchtgiften und psychotropen Stoffen 1988 ist von der Überzeugung geprägt, dass der unerlaubte Verkehr (… von Suchtgiften …) eine internationale kriminelle Tätigkeit sei, deren Bekämpfung dringende Aufmerksamkeit und höchsten Vorrang erfordere. Mit dem Abkommen solle der Wunsch zum Ausdruck kommen, die Grundursachen des Problems des Missbrauchs von Suchtgiften und psychotropen Stoffen zu beseitigen, darunter die unerlaubte Nachfrage nach solchen Stoffen und die aus dem unerlaubten Verkehr stammenden ungeheuren Gewinne. Dem entsprechend verpflichten sich die Vertragsparteien im Übereinkommen unter anderem dazu, die Durchsetzung gesetzlicher Bestimmungen über die Einziehung von Gewinnen aus gewerblichen Suchtmitteldelikten und die Verbesserung der Rechtshilfe bei Ermittlungen und Strafverfolgungen, im Sinne einer weitgehend repressiven Drogenpolitik, zu verfolgen. Das Übereinkommen wirkte sich in einer Neufassung des Suchtmittelgesetzes 1998 mit gleichzeitiger Änderung von zahlreichen gesundheits- und strafrechtlichen Gesetzen aus.

Drogenpolitische Entwicklungen

Seit 1980 wird Drogensucht in Österreich vermehrt als gesundheitspolitisches Thema wahrgenommen bzw. fallweise in einem gesellschaftlich vertretbaren Ausmaß toleriert, Dealer dagegen bekommen die volle Härte des Strafrechts zu spüren und müssen mit langen unbedingten Haftstrafen rechnen. In diesem Zusammenhang ist es problematisch, dass viele Dealer im Sinne des Gesetzes süchtig sind und dass die Unterscheidung zwischen Kriminal- oder "Gesundheitsdelikt" nicht immer eindeutig erfolgen kann.
Das SMG ist in der Praxis das wichtigste strafrechtliche Nebengesetz, weil es für rund zwei Drittel aller Verurteilungen im Nebenstrafrecht verantwortlich ist. Laut einer parlamentarischen Anfragebeantwortung des Bundesministers für Justiz (1637/AB XXII. GP) ist die Zahl der Verurteilungen nach dem SMG zwischen 2000 (3.219) und 2003 (4.528) konstant gestiegen. Im Jahr 2004 gab es bundesweit über 38.000 offene Strafverfahren wegen des SMG (2895/AB XXII. GP).
Laut Drogenbericht 2005 des Gesundheitsministeriums gab es im Jahr 2004 mit 25.215 Anzeigen nach dem SMG (2003: 22.245) einen Zuwachs von rund 13 % im Vergleich zum Jahr davor. Große Zuwächse gab es vor allem bei Anzeigen für Cannabis, im geringeren Umfang auch bei Anzeigen für Kokain und Crack. Die Anzahl der Verurteilungen nach dem SMG folgte dem bisherigen Trend und stieg mit 5.706 Fällen (2003: 4.532) um rund ein Viertel. Der Anteil von Delikten nach dem SMG an allen Verurteilungen ist ebenfalls auf einen neuen Höchststand gestiegen (1995: 4,7 %; 2004: 12,6 %).

Rechtsverwandtschaften

Das SMG umfasst fünf Verordnungen und eine Kundmachung des Bundesministers für Arbeit, Gesundheit und Soziales. In der Suchtgift- bzw. Psychotropenverordnung ist die legale Gebarung mit Suchtmitteln geregelt, unter anderem sind darin auch alle Pflanzen, Stoffe und Zubereitungen, die als Suchtgifte bzw. psychotrope Stoffe gelten, taxativ aufgezählt. Die entsprechenden Grenzmengenverordnungen definieren den Begriff einer geringen Menge, die je nach Substanz verschieden ist und für die mildere Strafen gelten. Damit soll eine übermäßige Kriminalisierung von Konsumenten bzw. Abhängigen vermieden werden. Offiziell gilt der Grundsatz Therapie statt Strafe, unter Berücksichtigung der individuellen Situation des Täters. Die Kundmachung über Therapieeinrichtungen für suchtgiftabhängige Personen liegt in § 15 SMG begründet.
Suchtgiftverordnung (SV) Link
Psychotropenverordnung (PV) Link
Vorläuferstoffeverordnung (VorlV) Link
Suchtgift-Grenzmengenverordnung (SGV)
Psychotropen-Grenzmengenverordnung (PGV)
Kundmachung über Einrichtungen und Vereinigungen mit Betreuungsangebot für Personen im Hinblick auf Suchtgiftmißbrauch

Literatur

Foregger/Litzka/Matzka: Suchtmittelgesetz. Manzscher Kurzkommentar. 2. Auflage, Verlag Manz, Wien 1998. ISBN 3-214-03082-5
Doralt (Hsg.): Kodex Strafrecht. 24. Auflage, Verlag LexisNexis, Wien 2005. ISBN 3-7007-3245-7
William B. McAllister: Drug Diplomacy in the Twentieth Century. An International History. Routledge, London 2000. ISBN 0-415-17990-4

Наркотици акт (Германия)

2009-02-03T00:38:00.000+01:00

Наркотици акт (Германия)

Основни данни
Заглавие: Закон за пускането на пазара на
Наркотици
Кратко Заглавие: Наркотици акт
Съкращение: BtMG
Вид: Федерален закон
Обхват: Федерална република Германия
Правна материя: административно право, наказателно право Апарт
FNA: 2121-6-24
Дата на Закона: 28 Юли 1981 г.
(Федерален закон ДВ, I, стр. 681, 1187)
Влизане в сила: 1 Август 1981 г.
Последно изменено с: 1, 2 рег., 18 Януари 2009
(Федерален закон ДВ, I, стр. 49)
Дата на
последно обновяване: 22 Януари 2009
(Член 3 от Регламент 18 януари 2009)

На наркотиците Закона (BtMG), преди това на опиум закон (вж. по-долу), е германската федерална държава, общите боравене с наркотици се занимава. Кои от Наркотици вещества Закона воля, не може да бъде установено в закона, но приложенията на този закон (§ 1 ал 1 BtMG). В BtMG съдържа три приложения:
Приложение I обхваща не негоцируеми наркотици, (търговско и данъчно забранени, като например хероин),
Приложение II, на договаряне, но не verschreibungsfähigen Наркотици (позволяващ търговията данъчни забранено, като суровини като кока листа) и
Приложение III и прехвърлимите verschreibungsfähigen Наркотици (след данъци BtMVV, като кодеин).
Единиците са всеки три-горе. Колона 1 съдържа Международен Nonproprietary Names]] (INN) на Световната здравна организация (напр. амфетамин), колона 2 други материали, които не са защитени наименования, като символ или тривиално имена (напр. амфетамин) и колона 3, химическо наименование (като (RS)-1-phenylpropan -- 2-ylazan).
По смисъла на наркотиците и лекарствата BtMG не се отъждествява. Алкохол, никотин, кофеин, са BtMG защото те не са в съоръженията не са покрити. Те са в Германия, правни средства. Но други опиянителен вещества от растения, като например ябълка и Холи ангел тръбите не са предмет на BtMG.
В обхвата на този закон са производство, търговия, внос, износ на наркотични вещества в Приложение I, II и III. За тези дейности изискват разрешително, Федералния институт за Лекарства и медицински изделия е в състояние да предоставят (§ 3 BtMG). Освен това, функционирането на регулирания наркотици консумация стаи (§ 10а BtMG), унищожаването на наркотични вещества и документация на трафик.
На наркотиците е Законът следствие на ратификацията на Единната конвенция за наркотичните вещества от 1961 г., заедно с други подобни споразумения, свързани с ангажимента на Германия, наличието на някои медикаменти в съответствие с разпоредбите на Конвенцията.
Забраната е в зависимост от веществата по приложение I (незаконни наркотици), притежаване и закупуване само със специално разрешение от BfArM за научни цели, е възможно, или от компетентен орган, който да разследва или унищожаване е получена. Те могат да бъдат частна собственост не са юридически аспекти, които могат да бъдат придобити. Те са в приложенията на вещества, известни като нещо допълнително commercium на немски не са търгуеми стоки. Ако те се намират във федерални територии, така че само правителството има право да притежава тези вещества чрез изземване или конфискация упражнение.
По принцип, Наркотици акт в категорията на административни закони, правила, тъй като въпросът за трафика на наркотични вещества е. Като често прилагат наказателни разпоредби в § § 29-30а BtMG това също е една от най-важните закони в допълнение към наказателното право.
За внос и износ на прекурсори на много лекарства (особено на синтетични наркотици като амфетамин), основните контролни закона.

История

Германия

На наркотиците е Законът за прякото наследник на Опиумът акт на германския райх, във версията с дата 10 Декември 1929 (RGBl. I, стр. 215) и е бил на 24 Публикувано през декември 1971 г. (BGBl I стр. 2092). След някои редакционни промени в Закона за разпространение на наркотици, 10 Януари 1972 новосъздадените обяви (Федерален закон ДВ I, стр. 1). На 28 Юли 1982 и 1 Март 1994 направили преработен или republication.

От Опиумът Закона за наркотиците Закона

До средата на шейсетте години е лекарствената политика във връзка с други сфери на политиката е много малък и едва ли социално аплодирана политическа област. Ами главно поради по-малкия брой на обществено изявени наркотици опиум закон остава в голяма степен хартия закона без остри преследване реалност. Съответно ниско, броят на опиум за правото на лицата, осъдени. В началото на шейсетте години на миналия век, тази цифра е 100 до 150 евро годишно, което означава две-три изречения на седмица в рамките на Федерална Република Германия.
Края на шейсетте години се промени ролята на наркотици и канабис политиката конкретно внезапно. Това се случи на фона на международното развитие (международни споразумения) и особено в САЩ, възприемат "Младежки проблема с наркотиците." В Германия, дадоха пресконференция след сензационен модел в Съединените американски щати от края на шейсетте години, усещането на огромния "хашиш и наркотици вълна", че страната заплашиха да преобърне. В същото време, общественото мнение е снимка на драматичното социално очевиден проблем, който също е може би най-важните вътрешни политически събития в това време се свързва, а именно, предимно студенти, задвижвано протест движение, които се появяват по време на Голямата коалиция на CDU / CSU и ЕДП от 1966 до 1969 като "екстра-парламентарна опозиция (APO) бе създаден.
В общия контекст на историческото развитие на опиум в закона за наркотиците право е важно да се отбележи, че на Федерална република Германия не е безплатна, какви са целите в областта на лекарствената политика, която преследва. Напротив, тя се осъществява чрез редица конвенции в рамките на Организацията на обединените нации (ООН) обвързана. Това са Единната конвенция за наркотичните вещества, 30 Март 1961 Единната конвенция за наркотичните вещества, изменена с Протокола от 25 Март 1972 година за изменение на Единната конвенция за наркотичните вещества от 1961 г. (т. нар. еднократна конвенция) и Конвенцията от 21 Февруари 1971 Конвенцията за психотропните вещества (Конвенция за психотропните вещества).
На този фон, законодателната (немския Бундестаг и парламент) през декември 1971 г. Опиумът Акт 10 Декември 1929, особено на административния контрол на медицинското обслужване на населението с опиум, морфин и други лекарства, регламентирани с нов "Закон за разпространение на наркотици (Наркотици Закона BtMG)" се заменят. В новия закон от 22 Декември 1971 г., на 10 Януари 1972 година, след редакционни промени, наскоро съобщи, е абстрактно типологически класиране на базата на извършителя, така, че след представянето на законодателя всеки тип извършителя на санкции, които могат да се възлагат на сцената, с максимално наказание от три до десет години беше.
Законодателната власт (законодателна), разрешени в точка 1, ал 2/6 BtMG федералното правителство (изпълнителни) чрез правна наредба още наркотични вещества законодателството в областта на предмета. Това разрешение въз основа на федералното правителство, е несъвместима с разделението на правомощията принципа на Основния закон (GG), тъй като BtMG не само misdemeanors и misdemeanors, но също така и престъпления (включително криминално поведение), като наказание. Фактът, че не само законодатели, а донор на изпълнителната регулиране престъпления могат да се създадат високо лишаване от свобода (от 25-ти декември 1971 година до десет години, от 1 януари, 1982 дори максималните наказания на до 15 години), може да бъде наказан , е през последните години многократно нагряване и противоречиви дебати между конституционни и наказателни адвокати задейства, защото една фундаментално лимити само при стриктно зачитане на пропорционалност изискване може да се направи и друга престъпна Drogenprohibition почти не изглежда вероятно, законодателната цел (при наличието на съоръжения изброени вещества, за да се спре), за да достигнете.
Със закона за преструктуриране на наркотици закони, 28 Юли 1981 (BGBl I, стр. 681), от 1 Януари 1982 влезе в сила, не само за най-тежките случаи да се увеличи максимално наказание от 10 до 15 години лишаване от свобода, но също и определянето на наркотични вещества, както е изменена. В § 1 ал 1 BtMG в обхвата на закона, установени в приложения от I до III споменатите вещества и препарати, е ограничен. Наркотици, по смисъла на закона, само ако те са в приложения от I до III споменатите вещества и препарати (положителен списък). В приложения I до III споменатите вещества и препарати, са част от закона.

Недействителност на § 30в BtMG (смъртно наказание)

Защото на § 30в BtMG раздел 43а Наказателния кодекс (StGB) се прилага и на Федералния конституционен съд с решение от 20 Март 2002 г. (2BvR 794/95) активите и по този начин наказанието § 43а StGB с член 103, ал 2 GG непоследователна и анулирани (Федерален закон вестник (Bundesgesetzblatt)) I стр. 1340), е също така § 30в BtMG недействителни.

Правни отношения

В контекста на BtMG четири часа регламенти:

Предписание наркотици регулиране (BtMVV)
http://de.wikipedia.org/wiki/Bet% В3% A4ubungsmittel рецепта Регламент

Наркотици, вътрешна търговия на Регламент (BtMBinHV)
http://de.wikipedia.org/wiki/Bet% В3% A4ubungsmittel вътрешното регулиране на търговията

Наркотици за търговия с Регламент (BtMAHV)
http://de.wikipedia.org/wiki/Bet% В3% A4ubungsmittel-Au% В3% 9Fenhandelsverordnung

Наркотици скъпите Регламент (BtMKostV)
http://de.wikipedia.org/wiki/Bet% В3% A4ubungsmittel скъпите регулиране

Тематично свързани както с разпоредбите на закона, както и основни лекарства.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/BtMRecht.png/300px-BtMRecht.png
Преглед на германския закон наркотици

В чужбина

Законът на Швейцария също е наркотици право, но е съкратено BetmG. В Австрия е налице право на наркотици, която има за цел борба срещу злоупотребата с наркотици.

Връзки

BtMG в текста (Федерално министерство на правосъдието)
http://bundesrecht.juris.de/bundesrecht/btmg_1981/

Държава Профил на Германия "Европейска правна база данни за наркотиците"
http://eldd.emcdda.eu.int/index.cfm?fuseaction=public.content&sLanguageISO=EN&nNodeID=5174&pluginMethod=eldd.countryprofiles&country=DE&language=de

Литература
Харалд Ханс Korner: Наркотици Закона Beck'sche кратко-Verlag CHBeck коментар: 5 Auflage, ISBN 3-406-46311-8
Преразглеждане на Закона за наркотиците, 2001, ISBN 3-930442-06-X
Ван Treeck, Бернхард: наркотиците и зависимостта енциклопедия, речник отпечатък-Verlag, Берлин, 2004, ISBN 3-89602-542-2
Ван Treeck, Бернхард: Голямото Канабис Речник - Всичко за конопени култури, Lexikon-Издател-Verlag, Берлин, 2000, ISBN 3-89602-268-7
Ван Treeck, Бернхард: наркотици, Schwarzkopf & Schwarzkopf, Берлин, 2003, ISBN 3-89602-420-5
Fässler, Вениамине: наркотици между властта и славата, куче грозде-Verlag, Солотурн, 1997, ISBN 3-03788-138-0
на същото мнение:
Вернер Pieper (ред.): нацистите На Speed - Наркотиците в 3-та Райх, Löhrbach 2002 г., том 1: ISBN 3-930442-53-1, том 2: ISBN 3-930442-54-X

Spice (наркотици)

2009-02-03T00:36:00.000+01:00

Spice (наркотици)

Spice е име за продажба на наркотици, които се състоят предимно от различни сушени билки и растения съществуват. Спайс се използва най-вече като заместител на канабис продукти. Според производителя (Лондонската фирма психика Deli), на опиянителен сила на комбинацията от определени физически базирани съставки. В различни анализи, обаче, няколко синтетични вещества cannabinoidmimetische (CP-47497, JWH-018, HU-210), трябва да бъдат установени. Първите две cannabinoids са в Германия, сега чрез регистрация в Приложение II на Закона за наркотиците (BtMG) по договаряне, но не са класифицирани verschreibungsfähige наркотици. Ограничен до една година е всяка форма на незаконното производство, трафик и притежаването забранено. В редица други страни, вече са били през декември 2008 г. забрана за производство.

Автор на Забележка:

Spice, бивш потребител на Canabisprodukten за предписване на лекарства сделка. От една tuhen на 30 евро на опаковката на нашата здравна система осигурява добри и той със сигурност е добре нещата. От друга страна, не можем да (ако тя е по-подходящо място), но също и всички Junkis, Паркинсон Partinico патици и Schitzophrene от улицата и от кухи престъпност. Müste Това се фокусира само върху притежанието, покупка и потребление (на nachweißbar е известно) на 1 година затвор без условна наложени. В допълнение, ние поискано от производителя, който е бил листовката е включен в пакета комплекти, така че потребителите да могат да бъдат една за хепатит и други болести, които ги засягат aufklähren, от друга, но не можете просто да прочетете съставките и на потребителите да направят aufmerksarm те всъщност само опаковката на чай с Chemi забито в тръбата.

Съдържание

Spice е производителят на най-различни, понякога доста екзотични растения, които понякога са посочени психо-активни имота, но заяви werden.Tatsächlich не бе на проби в съответствие с определените растения.
Когато шум, отговарящ за основната активна съставка е, в зависимост от BKA е модификация на синтетични cannabinoid CP-47497. В допълнение, от Джон W. Huffman на Clemson университет е разработил синтетично вещество cannabinoidmimetische JWH-018 включени. Тези вещества се свързват с cannabinoid рецептори в мозъка и взимане ярост състояние. Нейната фармакологична активност е значително по-висока от тази на ТНС. JWH-018 е структурно различен начин, отколкото тетрахидроканабинол, така че стандартните лекарствени тестове за откриване на cannabinoids интоксикация с отрицателен резултат. Чистотата на съставките в крайния Спайс е неясно, тъй като е най-точното въздействие и преобразуване на изкуствени добавки, в метаболизма на човешкото тяло.
Има също така да включва добавки, като роза, мед или ванилия за вкусова повишаване.
Spice е сорта сребро, злато, диамант, Арктика и тропически взаимодействие взаимодействие предлагат. Според тези производители се различават по интензитет, с Diamond е най-голямо разнообразие. Съставките са, обаче, с изключение на вкусове на тропическите Арктика взаимодействие и сътрудничество, във всички разновидности на едни и същи.

Прилагане и ефект

Спайс се търгува като темян, но основно за включване в пушили форма. Опаковката е само предупреди сместа да се подготви за чай или да се яде.

Правно положение

Германия
Активните съставки, съдържащи се в Спайс CP-47497 и JWH-018 се дължи на двадесет и втория наркотиците закони за изменение на Наредбата от 22 Януари 2009 и сега са незаконни строго контролирано. Това е сделка със Spice без разрешение, по принцип към прокуратурата. Допълнителна информация е на разположение в основната статия наркотиците право в Германия.

Австрия
Тъй като активните съставки JWH-018, използвани за прилагането на или в човешкото тяло, характера на държавата или на функциите на органа или психично-членки да оказват влияние върху Спайс е обект на § 1 ABS 1 Z 5 от Закона за лекарствата, което позволява търговията и трансфера в Австрия са забранени. Това беше обявено от австрийското министерство на здравеопазването на 18 През декември 2008 с освобождаване. До тогава търговията не беше забранена.
Забраната важи от 18 Декември за 14 дни. До тогава ще има друга процедура, която да бъде решено. В "търговия" на наркотици е била спряна, дилъра зависими, останалите запаси от гамата да предприеме.

Швейцария
В Швейцария, Спайс се подчинява на правилата и регламента на тютюн е забранена.

А приносът на ARD за:

Biodrogen
Колко опасни са неизвестни вещества?

До неотдавна, билки и подправки от Азия и Латинска Америка, където канабис-подобен ефект, след като се казва, само че в срока pothead сцена. Сега е на така наречените "Спайс" все повече се на партито на наркотици - и съвсем законно.

На родителя кошмар
Тя не изглежда като наркотик, че не носи името и е опасно в своята красива опаковка не е само леко билките да се различават. Но в страната, сцена, той е най-горещи върха: "Спайс" - немски за "подправка".

Служебно, "Спайс", продавани като тамян. Всъщност, тя изглежда силна от марихуана потребители съобщават, че тя прилича на тютюнопушенето съвместно. Конвенционални наркотици тестове шоу "Спайс" в кръв, но явно не. И забранено е подправка сместа, или чиято консумация или не може да продава. Това ги прави особено популярни, както за начинаещи наркотик. Търсенето е толкова голямо, че някои интернет дилъри са докладвани недостиг.

Голямото неизвестно
Отделно от безобидни съставки като мед или ванилия също изсушени билки в сместа. Те трябва да действат като канабис. Проблемът: Там са и са все още няма сериозни изследователски проект на тема "Спайс". И съставките могат да се променят. Затова предупреждението от експерти: пръст weg! "Ти не знаеш какво значение тук изобщо върху човешкото тяло и в каква форма те се съдържат," казва професор Йохен Wilske, директор на Института за правни медицина от Университета на Заарланд. "Това не е само за психо-активната страна. Възможно е да има други токсични вещества. Там е просто твърде малко известни."

Био-лекарство?
"Спайс" съдържа, в зависимост от производителя или на никотина или ТНС - активната съставка на канабиса. Това засилва невярно впечатление за безвредността. Също така, наркотици комисар на федералното правителство, Сабине Bätzing е разтревожен: "Ние знаем, че най-вече на младите хора" Спайс "консумираме. Те мислят, че е органичен и следователно здрави. Той е това, все още има дълъг път."

"Спайс" в теста
Thorsten Б., студенти и случайни пушенето опит без наркотици, под медицински надзор прави тест с юридическо вещество. След около петнадесет минути разгъната на билки смес внезапно прекрати действието му Рестин увеличение в рамките на кратък период от време тревожни 120 удара в минута. Thorsten не се чувствам много добре: "Шофиране в този момент няма да е там. Сега вече е доста трудно да седя тук сам, това е физически изтощително.

С такова устройство е наречено Виена Thorsten отзивчивост тестват. Процедура, която също е в медицинския-психологически изпит (MPU) за грешниците Flensburger точки се използва. Преди да пушат, ценностите на нашите пациенти, отколкото добър. Наркотикът е бил много по спускане. А тест беше толкова лошо, че компютърът отказа да се оцени. Шофиране или работа на машината може да бъде фатална, предупреждава работа и полет лекар д-р Бернд Каспер: "Резултатът е ясен. Отзивите, вече не са адекватни. Отговорът пъти са разширени. Съществуват и много фалшиви реакции става."

Твърдението: "Спайс"-забрана
При лечение водолазни центрове законните наркотици, са все повече се използва като заместител на веществото. Медицински директор и ръководител на терапията Schaumberger Съдът изисква ясна забрана: "Спайс е наркотик, психо-активни в сила. (...) Ние не трябва да се изкушава, тук в позиция на изчакване за да вървим."
Проблемът: Засега не може да микс забранени със закон, но само отделни агенти, които са на "Спайс", но много трудно да се види.

Федералното правителство на наркотиците Сабине Bätzing комплекти, а не забрани, а не върху превенцията: Първо, трябва да информираността на потребителите да бъдат заточени, че той е "Спайс" на наркотиците да действа. "Потребителите знаят, че (...) тя халюциногенни ефект и може да има Langzeitspätfolgen, че те вече не могат да си представя," е също толкова важно.

Cannabinoids

2009-02-03T00:35:00.002+01:00

Cannabinoids

Cannabinoids са продукти на трансформация и синтетични аналози на някои terpene феноли, който досега е бил само в конопените растения (Cannabis Сатива, Канабис индика), са били открити. Изследване на cannabinoids довели до откриването на endocannabinoid система. Моят тялото вещества, които имат сходни фармакологични свойства, се наричат Endocannabinoids.

Конопено cannabinoids

На смола от конопени растения съдържа повече от 60 terpene феноли, които в никакъв други растения са били открити. Най-разследвани е Δ ⁹ cannabinoid-тетрахидроканабинол (Δ ⁹-THC), през 1964 г., е бил изолиран. Cannabinoid киселини като предшественици на неутрален cannabinoids бяха в 1950s поради своята антибиотик ефект и са били известни, например, в Чехословакия в животинските лекарство. Cannabidiol (КБР), друг не-психоактивни cannabinoid, е поради своята противовъзпалителни, анти-schizophrenischen и анти-епилептичка свойства разследвани. Повечето от останалите cannabinoids за психологическа дейност са били проучени и тяхното изследване е било пренебрегнато, когато тя е, че те не са.
Някои растителни cannabinoids (Phytocannabinoide) от растителен канабис:
Cannabinoid Тип Брой
Δ ⁹ 9-тетрахидроканабинол
Δ ⁸ 2-тетрахидроканабинол
Δ ⁹-Tetrahydrocannabivarin --
Cannabidiol 7
Cannabigerol 6
Cannabichromen 5
Cannabicyclol 3
Cannabielsoin 5
Cannabitriol 9
Различни 11
Cannabinol> 1
Cannabinodiol> 1
Канабис съдържа също голям брой не-cannabinoids, над 120 различни terpenes и 21 flavonoids с различни фармакологични свойства. Има данни, че cannabinoids като Cannabinol (CBN), cannabidiol (КБР) и ефекта на ТНС-Δ ⁹ модифицирате. Повечето neuropharmacology изследвания се фокусират върху разследването на отделните cannabinoids.
Канабис и cannabinoids се съдържат в комбинация отчасти противоречиви реакции: те инхибират, като същевременно увеличава агресивността, овлажнявам и увеличаване както на спонтанна активност на нервните клетки, които действат едновременно и произвеждат anticonvulsant епилепсия като кортикална изхвърляния. Някои cannabinoids са агонисти на CB рецептори ₁ / ₂ CB, други казват, въпреки това, или не афинитет за тях, или дори антагонисти.
Химическият естеството на канабиса варира значително в зависимост от фактори като например изгарянето топлина, условия за съхранение и географски произход.
Канабис и cannabinoids обикновено не се разглеждат като допинг средства, национални и международни спортни федерации, са отворени за инспекции.

Синтетични cannabinoids

Изкуствен semisynthetic cannabinoids могат да се произвеждат, т.е. от естествени cannabinoids, така и за напълно синтетични, т.е. от обикновен прекурсори. Синтетични cannabinoids са използвани медицински, но също така служи в neurosciences за Cannabinoidwirkung в мозъка да се разбере. Някои синтетични cannabinoids са например:
CP-55940: 1974 синтезирани, 40-50x като мощен Δ9-ТНС
HU-210: 100-800-кратно за ефикасност по отношение на ТХК, животното трябва да zellwachstumsfördernde и антидепресант ефекти
SR-141716A, е селективен CB1 антагонист, и е отговорна за загуба на тегло като лекарствен продукт, разрешен. Тя се използва и като спиране на тютюнопушенето ресурси са разгледани.
Nabilon: Ще в онкологията за лечение на страничните ефекти на химиотерапията като antiemetic използва.
CP 47497 (в модния наркотик "Спайс" като основна съставка е доказано)
9-нито-9beta-Hydroxyhexahydrocannabinol (бета-HHC)
JWH-015 и JWH-018: последната е в наркотика демонстрира Спайс.

Cannabino-mimetica от други растения

Изследователи от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих наскоро показа, че N-Isobutylamide Echinacea от нов клас мощни cannabinoid mimetica показвате на периферната CB2 cannabinoid рецептори върху имунните клетки се свързват, но не и към CB1 рецептори в централната нервната система. Така канабис Сатива не е единственият завод cannabinoid рецепторни лиганди, които произвежда. Бета-Caryophyllene настъпва в различни ароматни растения и също е CB2 cannabinoid.

Литература

Роджър Pertwee (ред.): Cannabinoids. (Наръчник по експериментална фармакология Том 168), Springer, Berlin / Хайделберг 2005, ISBN 3-540-22565-X.
Франьо Grotenhermen (ред): Канабисът и cannabinoids. Фармакология, токсикология и терапевтичен потенциал. Verlag Hans Huber, Берн / Гьотинген / Торонто / Сиатъл 2004, ISBN 3-456-84105-1.

Роджър Уилямс

2009-02-03T00:35:00.001+01:00

Роджър Уилямс

Роджър Уилямс (* април 1603 година в Лондон; † март 1683 в Providence, Роуд Исландия, САЩ днес) се счита за бащата на американските Baptismus и шампион на религиозната свобода, както и ранно проповедник на разделение на църквата и държавата.

Начало

След завършването му училищното образование (1626) е посветена на първата Роджър Уилямс право и теология проучвания. За 1629 той е назначен за свещеник на Църквата на Англия освети и прие Kaplanei в Есекс. Той женен късен 1630 и immigrated с жена си в Америка.

В Бостън конфликти

Той получава своя живот като първи помощник-учител, но след това се върна като пастор в неговото оригинално произведение обратно. От 1633 той влезе в конфликт с Бостън Общински. Уилямс защитава срещу влиянието на държавните органи при домашни религиозни въпроси. В същото време, той се отрече правото на държавата, някои специални привилегии на църква. Предистория на този протест е за Уилямс да признае, че "църквата не може да претендира за себе си истинската църква на Христос да бъде". Конфликтът пускани от Уилямс доведоха до прекъсване с Anglican си колеги, Джон Памук, града по това време пастир на Бостън и масивен привърженик на брака на трона и олтара беше. Уилям е бил най-скоро, наречено "либерални убежище" и сепаратист. Той е бил заточен от Масачузетс и кратко време късно със заповед търсили. Уилямс се избави от заплахата от затвора и да се завърне в Англия с полет до Narragansett залив, където е създадена клон 1636, началната точка на американската държавна Роуд Исландия. Неговият офис каза Уилямс на Providence в памет на Божията милост провидение (engl.: провидение) в преследването Уилямс неприятности.

Създаване на първата американска Кръстител църква и държавата Роуд Исландия

1639 Уилямс е сред учредителите на първата американска Кръстител църква да се намери. Вяра и религиозна свобода бяха сред основните закони на тази общност и да било начин в развитието на Baptismus. За да се гарантира независимостта на неговия сетълмент и за осигуряване на свобода на религията, Уилямс пътува в Англия през 1643, за да се установи в своята земя придобиване чрез патент е била завършена. След завръщането си той изготвен на Конституция за Роуд Исландия, за първи път в историята, пълното отделяне на църквата и държавата е заложено. Тази конституция е приета след някои първоначални затруднения. 1654 Уилямс е избран за председател на новото правителство избран. Той се грижи за вътрешната структура на страната и осигури включването на най-вече поради своята пацифист дух преследван мълчаливо. А особено значение е Уилямс на proselytizing индийците. Отново, той спазвала убеждения и свободата на съвестта. Мисия в библейския смисъл на Уилямс е била офертата на Евангелието. Дали тази оферта е била приета, е свободата на онези, за които офертата е била адресирана. Важна основа на Уилямс "влияние започна мисията индийци бяха неговите писания, в които той превежда на езика и културата на индианците даде въвеждане.
Theologically Уилямс бе Общото Кръстител arminianischen близо, който контрастира с конкретна Кръстител Prädestinationslehre Калвин отхвърля всички хора и за erlösungsfähig държи. Той остави му съосновател Кръстител църква след няколко месеца и остава до смъртта си през 1684, и unorganized Кристиан убежище, предположението, че не съществуващата църква, за да може да се възползва от истинската църква да бъде. Уилямс се очаква да даде възможност на следващото Варуха Spinoza е един от първите хора в западния свят са били, за живота извън организирано религиозна общност denk и донесоха.
За всички поети в църквата е по-Уилямс антрополог, философ и държавни политици като богослов.
А статуя на Роджър Уилямс щандове в Женева Паметника на Реформацията.

Литература

Роджър Уилямс: ключов на езика на индианците в Америка, 1643
Роджър Уилямс: Заявки за най-високи почитания, 1644
Роджър Уилямс: Experiments на духовния живот и здраве, 1652
Narragansett Club / Пери Милър (ред.): Пълното съчинения на Роджър Уилямс, 7 тома; Bde 1/6: 1866-1874, Bd 7: 1963
O.E. Уинслоу: Master Роджър Уилямс - биография, 1957

Светът Индекс Проследяващ

2009-02-03T00:34:00.001+01:00

Светът Индекс Проследяващ

Светът Индекс проследяване се представя всяка година от страна на международната мисия и аварии организация Отвори врати определя и публикува. Индексът е списък от над 100 страни, в които християните поради лошото им убеждения, или да бъдат наказвани. Публикувано: 50 държави в индекса.
Около 200 милиона души страдат заради християнската си вяра под лишаване или християни - независимо дали са в ислямските държави, тоталитарни държави или в райони, където насилието царува. Те често са разглеждани като втора класа хора, където дори и основните права, са отказан.
Отвори врати е interdenominational християнски мисионер и аварии организация, разположени в 50 страни по целия свят за християни, е в основата на тяхната вяра, и да бъдат наказвани.

Възникване

В основите на Световния индекс за проследяване на отворените врати ще бъде обяснена, както следва:
"На света проследяване индекса да се определи, използвайте Отвори врати е специално изготвен въпросник с 50 въпроса. Отговорите се оценяват с точки. Общите точки за страната определя своята позиция в света проследяване индекс. Изследва различни аспекти на религиозната свобода. А се прави разграничение между, например ...
... Правната и официален статут на християните
Има свобода на религията в Конституцията и / или националните закони?
Да гражданите имат законно право да се превърнат в християнството?
... На действителното положение на християните, живеещи в страната
Християните са убити за тяхната вяра?
Има християни заради тяхната вяра в затвора или трудови лагери или осъден на психиатрична получи?
... На свободата и ограниченията на църквата в обществото
Мога християни християнската литература, отпечатани и разпространени?
Има Кристиан публикации в тази страна цензурира / забранени?
... The фактори, засягащи свободата на религията в една страна може да подкопае
Има места, среща на християните и на техните домове на анти-християнски мотиви атакуван? "

Индекс 2008 г.: Първите десет страни, където християните са най-преследваните

Червено = Тежко преследване,
1 Северна Корея народна република

Orange = потискане
2 Саудитска Арабия Абсолютни Monarchy
3 Ислямска република Иран
4 Малдивите президентските
5 Бутан конституционна монархия
6 президентските Йемен
7 Ислямска република Афганистан
8 република Лаос с една система

Жълто = Сериозни ограничения.
9 Узбекистан президентските двукамарен парламент
10 Китайската народна република

Източник: Отворени врати
В пет от първите десет страни от индекса, Ислямът е религията на мнозинството население. Три страни са комунистическите правителства. Бутан е единствената будистка страна доминира сред водещите ездачи в тази година показатели.
Засилено християни

Засилено християни

За християните, ситуацията се влоши през 2007 г. в следните страни: Северна Корея, Афганистан, Пакистан, Либия, Йордания, Беларус и палестинските територии. За положението на християните в Мавритания Отвори врати получи подробна информация, което води до по-висок рейтинг води.

Подобряване на положението на християните

Или малко по подобри положението за християните в Сомалия, Виетнам, Бирма, Етиопия, Колумбия и Непал.
През 2006 г. имаше много християни в Сомалия заради тяхната вяра, са били убити, отвлечен или физически оспорена. През 2007 г. Отвори врати е получил никаква информация относно, но това не означава, че няма да има инциденти дойде. Ислямът остава доминираща религия и обществен натиск да зачита ислямските традиции, е висока. Преобразува от исляма са рискувайки живота си.

Връзки

Проследяване на Световната Индекс
http://www.opendoors-de.org/index.php?supp_page=weltverfolgungsindex_2007_kurz&supp_lang=de

Официален сайт на отворените врати Германия
http://www.opendoors-de.org/

Официален сайт на отворените врати Международни
http://www.od.org/

Преследването на Bahai

2009-02-03T00:33:00.002+01:00

Преследването на Bahai

В преследване на Bahai изпълняват от държавата, подкрепени или толерирани мерки, насочени към нарушаване на човешките права на многобройни Baha'is заради тяхната вяра, от. Понякога сериозни нарушения на правата на човека обхваща както гражданските и политическите и икономическите, социалните и културните права на човека. Освен основните отричането на правото на вярата и религиозната свобода и правото на работа и образователни занимания включват главно събрание забрани, експроприация, експулсиране, затвор, мъчения, кланетата, като правни и допълнителни правни екзекуции. Целта на преследването на Bahai е атака и унищожаване на техните културни корени, както и тяхната социална и икономическа маргинализация. Има ли в Bahai главно в тяхната страна на произход, Иран, както и в някои други ислямски държави. Систематичното и държавни подредени преследване на Baha'is трябва да се разграничава от самото враждебност, отхвърляне на някои Bahai учението, дискриминация или ограничаването на бахаи дейности от един ограничителен закон.

Причини и идеологическа обосновка

Тъй като по-голямата част от мюсюлманите, името на Мохамед като "печат на пророците", така се посочва, че това като последните в поредица от пророците, и на религиозни фондации преди последния ден беше завършен, той може да бъде тяхното разбиране, че няма допълнително откровение на Бога в човешката история. Основател на бахаи Вяра, Bahá'u'lláh, представлява друга страна, в неговото учение, че федералното правителство, Бог с хората са затворени, "до края, което няма край, винаги по-нататъшни откровения от Божията ще да се подновява. Bahá'u'lláh себе си твърди, че серията на "прояви на Бога", за да продължите. Неговите писания Baha'is разглежда като откровение на Бога към човечеството, с доктрината на прогресивното откровение на Бога в центъра на Bahai теология ум. По този начин, последователите на Bahai религията, особено в ислямския правоверност gleichweder Юридическия факултет на исляма като проливат. Поради специфичната история на Bahai религия, които възникнаха по време на ислямската Shia разработи, е преследване на Bahai тясно с последните иранската история verknüpft.Der право Bahá'u'lláh, нов божественото учение разкри да съсредоточи в богословски противоречие, тъй като 1979/1980 с настоящото правителство в Иран принципа на Wilayat-E Faqih "духовенство, че политическата власт прокси за очакваната Дванайсета Имам контролирани. В Bahai вярата на тези, които се яви под формата на Месията в Shiite исляма, историческата фигура и основател на Gestalt Babismus на Bab, в средата на 19-ти Век. След ислямската революция е наистина богословски конфликт, който е сравним с отношението на християнството към юдаизма, прави политически избор. В Bahai място с очакваното 300000 до 500000 последователи живеят в Иран, най-голямото религиозно малцинство в страната. За разлика от християни, евреи и Zoroastriern те не са споменати в член 13 на Конституцията на държавата не като защитено религиозно малцинство се обади. Това репресии на Bahai и легитимност в неконсолидирания светска държава-сграда в Иран дори легализирано. В борбата за влияние и сила в рамките на Иран обслужен и обслужват Bahai да Schiitentums и ARCH ENEMY на националната гордост стилизирани, времето и отново, както scapegoats, уреда, така че емоционална подкрепа на масите за да спечелим. В обществото е иранец с обвинения за предполагаеми "заплаха за националната сигурност", с абсурдни обвинения, като Baha'is бяха "Zionists" или "шпиони," основателна. Те представляват Bahai в Иран и религиозна общност, която е в съответствие с учението на тяхната вяра, не в иранската политика и принципа на nonviolence практикува. В Египет, Bahai упражняване на тяхната религия е също да не се допускат. От 1960 г., на Bahai общността по силата на президентски указ забранява. Съгласно решение на египетския Висш административен съд от 16 Декември 2006 г., Bahai не предоставя гражданство, защото те имат статут на издаване на лични документи отказан.

Проследяване История

Обвинението историята на Bahai в Иран датира от ефекта на Bab, през 1850 в Tabriz бе изпълнена за богохулство. 1849/50 бяха в Religiozid много от последователите му massacred, някои източници се говори за повече от 20000 Babis. Под Reza Shah Pahlavi и Мохамед Reza Pahlavi бе legislated на Bahai систематично лишени от гражданските им права. Пенсиите са били заличени от Bahai правителство услуга и военните уволнен, забранена литература, отчужден, къщи, училища, центрове за конфискувани събирания забранява. Редовното почистване и pogroms проведе, така че 1925, 1932, 1934, 1939, 1943 и особено 1955 г., когато Shah към mullahs радио станции Hetzsendungen за правителството срещу Baha'is бяха предоставени на военните и Bahai център в Техеран унищожени.
След ислямската революция през 1979 г. и създаването на "Ислямска република" Иран бяха систематично преследвани. До 1981 г., всички места за поклонение на Bahai унищожени, desecrated или злоупотреба. Гробища и болници са били одобрени от банда, ръководена от така наречените настойници на религията, или на Иран, правителството по отношение на тяхната интерпретация на Шариата унищожени. От средата на 1981 г., на Bahai днес включване в системата на висшето образование, а в някои места в училищата, отрече, ученици и учители са били уволнени, служителите в публичната услуга, без социални осигуровки и пенсионни хвърлена от услугата, заплати и разходи за обучение трябва да бъде под заплаха от затвор възстановяват ще. Bahai имот е отчужден, бизнес сделки с Bahai семейства забранено затворени магазини, бизнес и частни сметки са заключени и по този начин на препитание унищожени. Отново и отново, имаше pogroms: магазини, офиси и фабрики бяха looted, говеда, заклани, реколтата е откраднат или отчужден. Къщи са били нападнати и на огъня, жителите massacred, изгори жив или насилствено принудена да премине към исляма.
От 1979/1980, хиляди Bahai арестувани, жестоко измъчван, стотици единствено заради техните религиозни вярвания екзекутиран. До 1985 г., на практика цялото избира ръководството на Bahai убити при 210 екзекуции. Може би малко от 10000 верен избягали в изгнание. От началото на 1993 г. от Организацията на обединените нации публикува книга на тайните Ислямската революционна Културни Върховния съвет през 1991 година показва, че Bahai дискриминация на всички нива за насърчаване на развитието им и тяхното развитие. Това кръстен на неговия автор Golpayegani меморандум формулира иранската държавна доктрина при справянето с бахаи, тъй като 90-те години. Мерки за писане, в същност, че Bahai в Иран по такъв начин да се справят, казва, че "техния напредък и развитие ще бъде възпрепятствано." За да бъде Bahai неграмотни и неграмотен се държат на най-ниското ниво на съществуване, и винаги да живеят в страх се, че те са най-малката престъпление, или дори по-лошо хвърляне в затвора е предстоящо. Също така за Bahai чужбина е "да се разработи план за тяхното културно корени извън страната, да атакува и унищожи." Меморандумът е промяна в лечението на Baha'is в Иран преди далеч от кървавите гонения на миналото, което доведе до международна изолация на страната, са допринесли за прикриване на икономически, социални и културни права на човека, което е под прага на международното внимание да се състои.

Последните развития и текущо състояние

Въпреки че като цяло ситуацията в годините преди текущата председателство на Mahmoud Ahmadinejad донякъде отпуснат, са под председателството на Khatami на Bahai възпрепятстван им висшето образование, дистанционното обучение да организират сами след техния достъп до държавно контролирани университетите е отказан. Лицето, определено разстояние и техните библиотеки и офиси през 1998 г., целта на няколко хайки и припадъци. При високата цена на уединение и мълчание Khatami е все още до голяма степен спокоен живот, въпреки че градът е бил забранен. Имаше Bahai, противно на обичайната виза на дискриминация по редовни документи за самоличност и пътуване до тези в техните семейства, пръснати из целия свят употреба.
Въпреки това, ситуацията с правата на човека след встъпването в длъжност на президента Mahmoud Ahmadinejad текущата се влошава бързо. В Baha'is в Иран са, освен това, отново със специфични нарушения на правата на човека участват. Така съобщават на Международната общност Bahai значително увеличение на произволни арести, horrendous депозит плащания, изтезания, конфискация, отказ на достъп до висше образование, тормоз и тормоз на децата и младите хора и организирана държавна пропаганда, която се състои от demonization на не-мюсюлманите, особено ефектът е Bahai. Атаките на Baha'is, които остават ненаказани, защото офиса на Mahmoud Ahmadinejad, които са насочени злопаметен. Събранието право и общността имот е Bahai все още не се предоставя, или е в зависимост от региона, силно регулирани. През 2004 г., с някои от ранните историята на Bahai в Иран, свързани свети обекти, включително и родното място на религиозната основател, унищожени до културни следи от религия в Иран ще бъде изплатен. В някои градове има по-ново време на разрушаването на Bahai гробища, така че през 2006 г. и 2007 г. в Yazd Najafabad. Както и преди, в Baha'is за по-нататъшно образование и университети на посещението невъзможно. На 14 Май 2008 г., иранският тайна полиция задържани шест часа водещи членове на иранското бахаи общността. По този начин, е неговото вътрешно управление на групата е изгубена, които след изчезването и изпълнение на членовете на Националния съвет на Духовно Bahai в Иран през годините 1980 и 1981 г. - под Mitwissen иранското правителство - е била създадена. Още на 5 Март 2008 година бе директор на групата арестуван.
Според доклад на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията, Asma Jahangir, от октомври 2005 революция, Върховният лидер Khamenei, върховен главнокомандващ на армията, тайните служби, на организацията на революционните служители и полицията, че всички хора, религиозната общност Членовете на Bahai, "за да се идентифицират, регистрирайте се и постоянно наблюдение.
Германското федерално правителство и Европейския съюз през последните няколко пъти за нарушения на правата на човека срещу Baha'is в Техеран с дипломатически ходове, повдигнати, между другото, през декември 2005 и април 2006 година. В един, 19 Декември 2007 година с 73 до 53 на 55 гласа "въздържал се" прие резолюция изразява Общото събрание на Организацията на обединените нации дълбоката си загриженост за влошаването на положението с човешките права в Иран. Разделителната способност е посочил "Атака (и) срещу Baha'is и тяхната вяра в държавните медии" и "натрупване на доказателства, че правителството е endeavored да се гарантира, че Baha'is да се идентифицират, да се следят от университетите, дай ги на базата на икономическия живот да се избегнат , произволни арести и в плен. " Освен това Европейският парламент и Европейският съвет изразява редовно за състоянието на правата на човека на Baha'is в Иран, за последен път на 25 Май 2007 г. в изявление.
На 9 Септември 2008 г. иранският парламент прие закон, който е отричане на исляма под заплаха от смъртно наказание и забрани от Guardian скоро ще бъдат потвърдени. Това предполага по-нататъшно влошаване на преследване на религиозните малцинства, особено на Baha'is.

Вижте също:

Hojjatieh
http://de.wikipedia.org/wiki/Hojjatieh

Ислямския фундаментализъм
http://de.wikipedia.org/wiki/Islamischer_Fundamentalismus

Литература

Катрин Бигелоу: конспирации и фалшификати: атаката на бахаи общност в Иран. В: персийски наследство Том 9, бр 35. 2004, стр. 27-29.
Доминик Parviz Brookshaw и Seena Б. Fazel (ред): The Baha'is на Иран. Sociohistorical изследвания. Лондон / Ню Йорк, 2008-мо
Р. Купър: The Baha'is на Иран. Правата на малцинствата Group, Лондон 1992
Кристин хекимин: The Baha'is или победа над насилието. Altstätten 1984, Панорама, ISBN 3-907-50604-9
Nazila Ghanea: човешки права на ООН и Baha'is в Иран. Kluwer право International, Хага, Лондон, Ню Йорк 2002, ISBN 9-041-11953-1
Gunnar Heinsohn: енциклопедия на геноцид, Rowohlt 1998, ISBN 3-499-22338-4
Moojan Momen: бебетата и бахаи общност на Иран: Случай с отложено геноцид? Вестник на геноцид изследвания, не. 7, 2005, стр. 221-241
Olya Roohizadegan: Olya на историята. В скандален доклад на една жена, които - заедно с други - защото им принадлежност към Bahai религията на mullahs в Иран, е бил в затвора и злоупотребява. Бергиш Гладбах 1995 г., Bastei Lübbe-Verlag в поредицата на "преживявания", ISBN 3-404-61322-8
Националният съвет на Духовно Baha'is в Германия: Разположението на Baha'is в Иран. Последните преследвания и техния произход. Май 2003 година. PDF най humanrights.ch
В Иран на човешките права документационен център (ред.): Общността под обсада. В изпитание на Baha'is на Shiraz. 2007 (PDF).
А Вяра отказан. Преследването на Baha'is на Иран. 2006 (PDF).
Wahied Wahdat-Hagh
Светът Онлайн дебат (ред.): Медия подстрекаване срещу членовете на бахаи религия. 2008 (онлайн).
Светът Онлайн дебат (ред.): Иран: тревожна присъда. 2008 (онлайн).
Заложници на иранското религиозна диктатура. 2008
Иран е против Bahai малцинство преди. 2008
Hojatiye: A Shiite тайна организация. 2008
Иран: смъртното наказание за вероотстъпничество и обидни пророк. 2008
Иран: В преследване на Bahai. 2007
Иран: При диктатурите в немската гражданското общество hineinregieren. 2007

Положението в Египет

Johanna Пинк: нова религия като "противообществените прояви" - Baha'is в Египет, в серия С на Обществото за бахаи изследвания, том 11, Bahá'ítum и социална плурализъм, стр. 175-197, Hofheim 2006, ISBN 3-870-37455-1
Хюман райтс уоч (ред.): Египет: позволи на гражданите да Списък Край Религията на идентификационни карти. Крайна дискриминация, тормоз на Baha'is, Преобразува От исляма. 2007 (онлайн).
Забранени идентичности. Намеса на държавата с религиозната свобода. Египет Baha'is и политика на изтриване. 2007 (онлайн PDF p.30-52).

Разделяне на религията и държавната

2009-02-03T00:33:00.001+01:00

Разделяне на религията и държавната

Разделянето на религията и държавната означава разделяне на правителствени и религиозни организации със закон.

Конституционният позиция

Германия

В Германия, уредена след края на Първата световна война и сегашната система на държавни църкви, Ваймар Народно събрание през 1919 г. във Ваймар Райх конституция, отношенията между църквата и държавата отново. Те не са атакувани в Конституцията на съвременно разбиране на secularism обратно, но създали сложна система, основаваща се на свободата на религията, идеологически неутралитет на държавата и самостоятелно определяне на всички религиозни общности. Религията не е частен въпрос за държави, но останали обществени въпроса, но държавата е било оттеглено. Тази концепция е била първоначално 1926, Улрих Стуц, като "накуцвайки раздяла", защото разделението е отворен за сътрудничество, това може просто да са необходими. Правното основание е член 136 до 139 от Конституцията на Ваймар Райх (WRV). Това са обхванати от член 140 от основния закон на съществуващите църковни и държавни конституционното право.
В Германия, отношенията между църквата (или религиозни убеждения и общности) и, следователно, държавна партньорство. Има Конкордати и държавни поръчки. В идеологическата неутралност на държавата, с религиозна общност, не могат да се идентифицират, е "съвместни дела" (ВЕИ mixta) entstehen. По този начин, тъй като общностите с "корпоративно статут" църква данък са събрани. На практика, този данък в повечето случаи от националните данъчни власти от името на църкви срещу Kostenersatz възстановени и използвани като данък от страна на работодателя. Християнски празници, са защитени по силата на Конституцията, религиозно обучение в държавни училища е пълноправен Тема. В някои съдебните зали и училища са кръстове. Във втория случай, обаче, се дължи на разпятие решение на Федералния конституционен съд да се отстраняват, ако е студент в неговия (отрицателна) религиозна свобода, и смята, че е не е конфесионални училище. Кристиан детски градини и училища, са обикновено от държавния като други частни училища, в контекста на основната грижа и за постигане на свободата на частни училища, някои подкрепа на промоцията е по-висок, понякога по-ниска от тази на други безплатни превозвачи. Около 10% от училищата в Германия, са собственост на църквата.
Много от държавно финансираните университети богословски факултети. Защото на идеологически неутралитет на държавата трябва да се свържат със своя факултет и се съсредоточи голяма част от църквите да бъдат определени. В допълнение, някои университети извън на богословски факултети нарича Конкордат столове, които са публично финансирани, чиято професионална дейност на католическата църква, но има кажа. В конституцията позволеност на Конкордат Столове е спорна.
Важен принцип на правовата държава в Германия е, че държавата има организирани религиозни общности включват, но не и съдържанието им може да се изисква, тъй като състоянието и защита на свободата на религията трябва да спазват.
Твърде противоречиви дебати се случва, когато отношенията между църквата и държавата, религията или нещо се променя, както в случая на Бранденбург живота етика преподаване религия клиент, или за забрана на crucifixes или headscarves в училище. Също спорен е въвеждането на ислямското религиозно обучение в държавните училища, в този случай, най-вече, защото това не е партньор на държавата е на разположение, в съответствие с неговите принципи на вярата биха могли да бъдат научени. Поради това, някои форми на ислямското религиозно образование са разработени в която сами отговорността на държавата ислямската религиозно образование е научил, но при вида на правителство неутралитет и отделяне на църквата и държавата е конституционно много проблематични.
Религиозни символи на обществени места понякога са разрешени, но винаги се срещат опозиция, като един от разпятие спорове и противоречия headscarf шоута.
Критика на отношенията между църквата и държавата, в Германия съществува от хуманист съюз и други denominational или не-либералните кръгове. Те призовават за разделение на държавата и религията в светски смисъл.

виж също: Райх Конкордат; Райх депутация основните изводи; Kulturkampf; Schächturteil

Швейцария

В Швейцария, отделяне на църквата и държавата в Швейцария Конституцията, Федерална Конституцията, в член 72 регулирани. Кантони са длъжни да кантон в техните конституции да се определи това разделение.
А пълно разделение не съществува, тъй като всеки кантон (повлияно от историята си) различен поглед върху отделянето на църквата и държавата. Приемам, че е в точката на църква, църквата и могат да бъдат събирани в редовния завръщане на Общността е включена в списъка.
На 2 Март 1980 Швейцария населението гласува за инициативата "от пълното отделяне на църквата и държавата", чрез изменение на член 51 от Конституцията на Съюзна от. Препоръката на Европейския парламент, отхвърля инициативата, следвани от ясно мнозинство от 78,9% от валидните гласове.
Междувременно, осем компании от швейцарските кантони на църковните данъци, които са: Aargau, Апенцел Ausserrhoden, Базел-Stadt, Женева, Neuchâtel, Шафхаузен, Ticino и Vaud.

САЩ

В САЩ, по един за строгото разделение на църквата и държавата в първата екстра конституционни (Първата поправка) установи, че там не е нито религиозно обучение в държавни училища, нито държавната финансова помощ или за събиране на данъка за църквите и религиозните частни училища. Коледа е единствената членка, където празник с християнски произход. Другата е в обществения живот на akonfessionellen, но християнски ориентирани гражданската религия, дори и на банката е да се чете "в Бога сме Trust". Силна, високо politicized дебати и спорове в границите на сегрегацията в американските обществени често. По този начин действията на администрацията на Буш, обучение ваучери за сметка на данъкоплатеца за посещението на частни (често религиозни) училища, както и държавните субсидии за социални програми, спонсорирани от църквата (т. нар. "вяра-базирани инициативи") е изключително спорна, и се използват от организации като ACLU силно критикувана.

Русия

В Русия, след революцията от октомври до радикална раздяла. Съветът на Народна Commissars с Ленин писа на 5 Февруари 1918 указ "За отделянето на църквата от държавата и училището на Църквата." Това разделение е едностранното отделяне от влиянието на религията от държавата и не е било придружено с отделяне на правителството от влиянието на религията, която е либерална религия. Напротив, имаше до Втората световна война ideologically мотивирани интензивно преследване на всяка религия. Вместо на Руската православна държавна религия е държавна идеология на марксизма-Leninism под краката, така че няма разделение на религия или убеждения и държавата, но размяна се състоя.
От началото на Втората световна война до края на 1989/1990 беше обвинението от ideologically мотивирана дискриминация премахнат, но това не намалява характеризиране като тоталитарната държавна променена.
От есента на 1990 г., за разделяне на държавата и религия или убеждения в голяма степен изпълнени. От православните християнски символ на Русия и собственост на национална църква, се измерва със западноевропейските стандарти, високо ниво на идентификация на руската държава с Руската православна църква. Подобна идентификация може да бъде също така и в други страни с православна релефна гледате.

Франция и Турция

Франция и Турция са две страни, където разделението на религията и държавата е много далеч - както може да се разглежда като светска членки описват когато, например, религиозни символи в обществения (държавния) институции (включително и училища), са по принцип не е позволено . По-малко от Турция, а по-скоро трябва да бъде "субординация на религията в държавата", както се говори за разделение, защото имами са обучени от държавата и тези, от Министерството на религиозните въпроси (Diyanet İşleri Başkanlığı) също е близо до своите съществени разпоредби Arbeit macht.

Във Франция, там след като е съществувало, тъй като френската революция, процес в тази посока бе даден в 1905 - не на последно място благодарение на Драйфус афера - със закона за разделение на религията и държавата да завърши юридическо разделяне на църквата и държавата. Веднъж, след дълги и разгорещени дебати, както на френски Народно събрание на 3 Юли е също Сената на 6 Декември, законопроектът бе одобрен, той придобива силата на закон. Изключена от това са отделите на Moselle, Бас-Рин и Haut-Rhin, който по това време не е във Франция, а от 1871 до 1918 принадлежеше на немски райх, те са били в състояние, в правен смисъл, Repatriierungsgesetz валидността на местните закони и по този начин състоянието на Наполеон Конкордат на 1801 е даденост. По този начин, католик, Евангелска лютерански и Евангелска реформирана пастир, и пастирите в тези три катедри на държавни служители.
В резултат на отделяне на църквата и държавата са църквите на всички свои църковни сгради отчужден: (катедрали са към държавата, енорийски църкви и параклиси на общините). Фактът, че църквите, вече няма да автономно на техните сгради, но винаги по отношение на използването - понякога повече, понякога в по-малка степен - от държавата и общините, са зависими от, имаше субординация на църкви в страната.
Църквите са 1905, тъй като по ритуал област. Sozialkaritative задачи се извършва от независими организации, за да се направи, такъв пример е на помощ на бежанците и Église Réformée, CIMADE.

Вижте също:
Франция: Граждански кодекс, Закон за отделяне на религията и държавата (Франция)
Турция: Религията в Турция, Kemalism
Израел: Религията в Израел

Литература
Аксел фон Camphausen, Хайнрих де Стенни: държавна църква. А систематично представяне на конституционното право на вероизповедание в Германия и Европа, Мюнхен: CH Бек, 20064, ISBN 978-3-406-51734-1, особено стр. 338ff.
Коледа Дитер Класен: Религия право; Тюбинген: Мор (Siebeck), 2006, ISBN 978-3-16-149034-7
Герхард Czermak: религията и убежденията законодателство. Въведение, Berlin: Springer, 2007, ISBN 978-3-540-72048-5
Ервин Фишер: народна църква ade! Отделяне на църквата и държавата. Заплахата за свободата на религия или вяра във Федерална република Германия, Берлин, Aschaffenburg: IBDK, 19934, ISBN 3-922601-17-0
Kämper Burkhard, Ханс-Вернер Thönnes (ред): отделяне на църквата и държавата. Модели и реалност в Европа, Essen говори за църквата и държавата, 40; Мюнстер: Aschendorff, 2007, ISBN 978-3-402-04371-4

Толерантността Стойност

2009-02-03T00:32:00.001+01:00

Толерантността Стойност

А цената толерантност е обществена награда за отделни лица или групи, които са практикуващи или насърчаване на толерантността са надмина. Има различни организации толерантност награди:

Толерантността награда на Европейската академия за изкуства и науки

От 1997 г., дава на Европейската академия на науките и изкуствата "Толерантност награда за физически лица или институции, които работят за правата на човека и уважително съвместно съществуване в границите на тяхната националност, религия и са придобили голяма заслуга. Толерансът Наградата се присъжда всяка година на 15 Август в Залцбург поръчката.

Лауреати

2008 Ойген Бисер, Мюнхен
2007 Flavio Cotti, Brione sopra Minusio
2006 Ханс-Дитрих GENSCHER, Бон
Giandomenico Picco 2005, Ню Йорк
2004 Даниел Barenboim, Берлин
2003 Djibrail (Gabriel) Kassab, Басра
2002 Dorothea Rosenblad, Стокхолм
2000 Astrid Н. Heiberg, Женева
1999 Франц Кардинал Кьониг †, Виена
1998 Сузане Mubarak, Кайро
1997 Теди Kollek †, Altbürgermeister на Йерусалим

Връзки
http://www.european-academy.at

Почетна награда на австрийската Buchhandels за толерантност в мисли и действия
вж. наградата на Австрийската Buchhandels за толерантност в мисли и действия

UNESCO-Madanjeet Сингх награда толерантност
На ЮНЕСКО Madanjeet Сингх награда за насърчаване на толерантност и нетърговски Насилието е създадена през 1996 г. за първи път. Той е надарен с $ 40,000 и се присъжда на всеки две години на Международния ден на толерантността на 18 всеки Ноември прости. Наградата е създадена през 1995 г. по повод на Международната година на толерантността и на 125-та Рожден ден на Махатма Ганди стартира. Той ще бъде институции или лица, които по смисъла на Конституцията на ЮНЕСКО, в отличен начин за взаимното разбирателство и nonviolence са използвани. Цена е кръстен индийския му покровители, Madanjeet Сингх, художник, дипломат и специален съветник на генералния директор на ЮНЕСКО.

Лауреати

1998 "Съвместно действие комитет за правата на народите, Пакистан и индийските активист Narayan Desai
1996 "Про-femmes Twese Hamwe Du Руанда"

Толерантността награда на Евангелска академия в Tutzing
От 2000 г., дава Протестантския академия Tutzing тази € 10000 награда на личности, на диалога между културите и насърчаване на основните религии.

Лауреати
2008 Ширин Ebadi
2006 Карим Ага Хан IV
2004 Хенинг Mankell
2002 Даниел Barenboim
2000 Роман Херцог

Толерантността награда на град Мюнстер

Лауреати

1999 Ибрахим Ругова, косовските лидери
1996 Теди Kollek, Altbürgermeister на Йерусалим
1993 проф. д-р Джоузеф Rovan, оцелял от Dachau концентрационен лагер, историк

Посланиците на толерантността

През 2000 г., един съюз за демокрация и толерантност - срещу екстремизма и насилието установена. Тази награда всяка година на цена от пет инициативи посланик толерантност. Като награда е 5000 евро.

Връзки
Алианс за демокрация и толерантност
http://www.buendnis-toleranz.de/

Указ

2009-02-03T00:31:00.000+01:00

Указ

Един указ е правителствен указ, религиозната толерантност уверява малцинства. Толерантността edicts са често в историята на кратък срок и да имат време или влечуги официално игнорирани. Терминът има своите корени в Латинска: "tolerare - издържите, толерира."

Толерантността edicts в историята

538 пр.н.е. - указ на Kyros - позволено израилтяните връщане от Вавилониан изгнание.
30. Април 311 - указ на Nicomedia - християнството е толерирана религия.
13. Юни 313 - указ на Милано - свободата на вярата за всички религии решение.
1573 - The указ на Варшавския Конфедерация осигурява малцинствените религии и признания, религиозна толерантност и пълен политически права.
1593 - The Costituzione Livornina гарантирана свобода на вярата в тоскански град Ливорно.
13. Април 1598 - указ на Нант - толериране на Huguenots (отм. на 18 октомври 1685).
1649 - Мериленд толерантност акт, САЩ.

16. Септември 1664, указ в електората на Бранденбург, толерантност на протестантски деноминации сами.
29. Октомври 1685 - указ на Потсдам - включването на (реформирани) Hugenottenplatz през лютерански Прусия.
1689 - Толерантност закон (търпене акт) - на английски царят разреши на дисидент собствените поклонение
29. Март 1712 - указ на граф Ернст Casimir в Büdingen. То гарантирано "перфектни свободата" и поиска в замяна на "промяна в Гражданския Unterthanen срещу правителството и двете камари на тяхна честни, достойни и Кристиан са изброени. Крайната цел е била тази на войната и язвата, причинени предотврати намаляването на населението.
17. Юни 1773 указ на Екатерина II като отговор на вътрешните политически спорове с мюсюлманския татарите. В указ, които те обещаха търпене на всички религиозни вероизповедания, с изключение на голям брой евреи, тъй като първият дял на Полша имаше своите дисциплини.
13. Октомври 1781 - Йосиф II патент толерантност - толерантност преди преследвани малцинства в Австрия.
1784 - указ на Clemens Wenzeslaus избирател на Саксония - толериране на протестанти в електората Kurtrier.
29. Ноември 1787: Луи XVI. приеме толеранс указ в полза на Huguenots.
10. Март 1847 - Фридрих Вилхелм IV указ на Прусия - Сред другите неща, църквата изход позволява.
13. Февруари 1942 - Rassenideologisches указ на нацистка главен идеолог Алфред Розенберг - 3 точки + 31 Клауза права задължения за царството комисариат Ostland

Толерантност

2009-02-03T00:30:00.002+01:00

Толерантност

Концепцията на толерантността (или толерантност, обратното: нетърпимост, получени от латински глагол tolerare на "мечка", "оцелее", "издържите", или "издържите", но също и "разрешение" означава) е, между другото, в социалните, културни и религиозен контекст е необходимо. Така, с толерантността като израз означаваше да се справят с лице или лица, не е съвпадение, но не одобрявам това, така че толерира.

Дефиниции

"Толерантността е отричане от възможността, един е насочен срещу злото край." Следователно, може само да бъде толерирана, който е 1-ви представлява зло (добро, положително или законни не може да бъде толерирана.) 2. е насочено срещу самата (какво самостоятелно не е, или не става въпрос, не може да търпи.) 3. Вие трябва да имат възможност, за зло, не се толерират, както и от тях. (Кой, тази опция не е логически начин, може да има толерантност, както доброволно приемане на злото, което е описано като толерантност)
Всеки, който възнамерява да упражни толерантност, трябва да попитам:
Ако това наистина е зъл?
Дали това зло, както е определено ми нещо?
Знаете ли всъщност може да вземе предвид практиката толерантност, за злото, за да се сложи край?
Толерантността описва способността да е форма, или - в съответното толерантност праг - много форми на различие, или други действия, по-специално произход, религия, ориентация, морала или убеждения, за да се толерират, а не да се бие.
"Толерантността означава обикновено понася или зачитат вярвания на действия или практики, които са също толкова фалшиви и един-стандартите, които да бъдат, но не съвсем, и да не се ограничава.
- Райнер Forst: Толерантността

А промоция е далеч повече за толерантност, търпимост, но също така означава премахване на съществуващо ущърб на други лица срещу същия (наказателен и права). Понятията за едни и същи и различни, обаче рязко се промени. Допустимо отклонение по-слабо чувство за дискриминация, това не е само проследяване.
В преобладаващата нагласа vorwaltende или група или фирма, наречен ненамеса толеранс от отделни лица или групи, чиито вярвания и начин на живот, създаден от религиозни или социална система. То не е синоним на съответствие, но е възможно предшественик на приемане Dar.
Толерантността в смисъл на "толерантността район" включва една правомощия да накаже deviator и съзнателно решение да се въздържат от предприемането. Това обикновено е свързано с не-насилие, насочени към обединението на поведение практикува. Допустимо отклонение може да се намали насилието.
В по-широк смисъл, е, че нетърпимостта и съответствието налягане и социално насилие може да доведе до дестабилизация. Толерантността е създаването на маржа за хората с необичайни социалното поведение и други стандарти. Толерантността е насочена към хора, защото на техните различия заплашват социално изключване. Вместо стриктно действия срещу разнопосочни толерантност изисква стандартен различни хора или групи, в това отношение не са възпрепятствани.
За идеята за толерантност противопоставят или счита, че заявлението да се свърши, може да използвате пейоративен план Tolerantismus на императрица Мария Тереза coined да даде себе си срещу понасяне на не-католици (протестанти и евреи), както и да кандидатстват за вероизповеданията Австрия единна данъчна основа (→ превъплъщение (Австрия)).

Политика и религия

Исторически погледнато, са политическа и религиозна толерантност, на най-важните аспекти на толерантност, тъй като различията в политически и религиозни системи за безброй войни, гонения и други престъпления са довели. На философи и писатели от просвещение, особено Волтер и Lessing помогна по-голямата част от религиозната толерантност към пробив и са от голямо влияние върху западните общества (→ плурализъм), тъй като след религиозния мир на Аугсбург е религия на субектите на владетеля бе определен ( "cuius REGIO, eius religio. "). В областта на политическата толерантност, на скаути не би могло да се разшири със съответно устойчивост.

Римската католическа църква

"Толерантността означава позата на човек, който уважава другите, въпреки различните мнения и убеждения представен."
- Възрастен католически катехизис

"Толерантността включва благоговение за какво друго е свещена, едно."
- След като Папа Бенедикт XVI.

Ограничения и проблемите на толерантността

Формулировката има само едно нещо, което не могат да разрешат: нетолерантност. показва, че има необходимост границите на търпимост там. Конкретно, толерантно общество не позволява такова нетолерантността, която те ще унищожат.
Той може да бъде от парадоксално да се говори за толерантност. Кой толерира непоносимост е едновременно толерантни и непоносимост. Онези, които не понасят непоносимост появи непоносимост, но запазва толерантност. Особено значима е този проблем чрез колективен израз на маса А и Б. И двете мнения са напълно различни мнения и вярват, че са прави, а другият за осъдително. Следователно, и двете мнения имат за други непоносимост. Принципите на двете мнения са статични и непроменим. И двамата вярват, че толерантността спира там, където непоносимост се толерира. Толерантно израз не може да позволи на такива нетолерантността, която те ще унищожат. Но това, което сега е на толерантно мнение?
Донеси други ограничителни мерки за бързо намаляване на общо решение с толерантност, както и на "диктатура на толерантността", който под името на толерантността, съответствие на мнение или морално осъждане повиквания ( "Вие трябва да ми даде право, иначе сте непоносимост"), е също е масивна ограничаването на свободата на словото - в контраст с толерантността след лъжливо дължат на Волтер цитирам: "Харесва ми пука какво казват, но аз ще дам живота си за да гарантират, че можеш да кажеш това."
В много страни, ще има проблеми с толерантността в такива области, като разделянето на църквата и държавата, хомосексуалността, потреблението на тютюневи изделия, алкохол и други наркотици, по-критично на политическите литература и журналистика, или девиантно сексуални актове с проблемите в някои случаи от конфликта между личната свобода на личността и потенциалните щети на трети лица (пасивно пушене, педофилия) обстоятелства. Той, обаче, между човек с техните нагласи и действията им с техните ефекти се различават. Разликата се отнася само за нагласите и mindsets на лице по време на акта, особено вредни за понятието толерантност рязани.
В европейската политика, съществува тенденция, толерантността като присъща черта на християнството, и Европа да плодя. В същото време, дихотомия между християнството и исляма проектирани, в замяна, на етикета на нетолерантност е приложен.

Социална етика

В социалната етика означава толерират, че едно лице или група по равните смущаващи влияния от други хора или групи, а не с (Sharp) avenges социални санкции. Толерантността не излиза доколкото приемане - когато последният е състояние, а не техните собствени желания са различни, но служи за общото благо признати.

Критика толерантност

Тъй като толерантност може обезоръжавам дори фанатици са убедени, силно социални движения понякога трудно, техните аргументи се обратното. Съответно, Herbert Marcuse, терминът "репресивните" Толерантност "(почти в противоречие adjecto) за разширяване на толерантността към ситуации, практики и мощност отношения че" шансовете за живот без страх и да доведе мизерията, пречат "в закона. Marcuse анализира обществата, в които мощност дисбаланси надделее и да не се спазват. Тук толерантност е винаги свири на мощни участници в техните ръце.
В Demoskopin Елизабет Noëlle-Нойман е в областта на общественото мнение, което Wechselbestärkung на либералната толерантност и безшумен traditionalism като "спирала на мълчанието" нападнат.
В Spiegel журналист и автор Хенрик М. Broder е толерантност в плуралистични, "хоризонтално" организирани общества стар принцип, което го прави лесен за непоносимост към безмилостно наложат

Образование

Ето, толерантност, често в контекста на "политическо образование", като активни граждани и насърчават силата се разглежда като маркировка на функционираща държавна и "на живо" на демокрацията. Има и форми на толерантността се отличават:

Пасивното толерантност

Толерантността в пасивна смисъл означава, че отрицателен, exclusionary приемане, въпреки че е направена оценка, оценка, обаче, съдържа един отворен отговор, например, "мир любов" съблазън. В този смисъл, да кажем например, родители с подходящи оттенък на децата си: "Ами, аз търпя това!" Само пасивна толерантност е педагогичен не приветствано, тъй като те представляват пречка за отношението проблем (Робърт К. Merton: retreatism) равен и невежеството идва много близо.

Активни толерантност

Толерантността в положителен смисъл и като основна стойност на свободни, плуралистични общество означава абсолютна интелектуална откритост по отношение на възможността за евентуално приемане на фактите толерира за в бъдеще. При активна толерантност е окончателна оценка на понася "влияние" не само от реакции, които не изразяват становище, но също така съзнателно са пропуснати в духа.

Нетърпимостта

Нетърпимостта (нетърпимостта) показва, че приемането окончателно се провали, въпреки че
с изключение на един ирационален емоция нищо за такава оценка говори
своите собствени знания за окончателна оценка не е достатъчно
психическото битка трудно преди крайната оценка не е справедлива, или
не е имало нужда да се прави такава крайна оценка следва да се приемат като ограничения за себе си и другите, от съответните факти, изложени, както изглежда незначителна

Допустимо отклонение на нетолерантността

"1 Разликата от непоносимост води до непоносимост.
2. На нетърпимост на нетолерантност води до толерантност. "
- Ларс Gustafsson
За да включите толерантност на политическо образование в неприемането на непоносимост (вж. Активни толерантност). Границите между толерантността и нетолерантността, политическите граници. И двете се използват също и като една политическа битка термини. Нетърпимостта отнася за недопустимо поведение, което е несъвместимо с толеранс може да бъде изпълнено.

Невежеството

От една страна, техните граници на толерантността в безразличие и произвол. Толерантността само по себе си не е задължително да носят, че фактите наистина toleranced отбележи и оценени. Толерантността също може да доведе до изключването.
В случай на незнанието може да бъде намерена или не по принцип за оценка на усилията, или усилията съществуват в една предвидима проста механика на мисълта, който винаги се произвежда позитивни резултати. Невеж хора говорят или пълно безразличие, или те винаги изразявам съгласие - например от опортюнизъм. Резултатът е подобен невежеството на гореспоменатите пасивна форма на толерантност, с пасивни не-толерантно отношение на приемане е закрита и често фините (като катран) е изразено.
Невежеството с толеранс е толкова далеч в конфликта, тъй като тя важи и нетолерантността, обратното на толерантност, толерира. Невежеството е съвместима с толерантно отношение несъвместими. Въпреки това, двете характер черти са объркани лесно, особено при отсъствието на непоносимост или други сериозни негативни влияния.

Цитати

Толерантността е невъзможността да Да или Не, за да кажем - Фридрих Ницше
Гражданинът обаче е толерантно. Неговата любов към хората, тъй като те са, произтича и от омразата, на точните хора. - Теодор W. Adorno (минимуми Moralia)
Предпочитам демонстрации на толерантност към демонстрации на нетолерантност по всяко време преди, но аз все още имат някои резерви по отношение на думата "толерантност" и дискурс, който организира. Тя е дискурс с религиозни корени, той обикновено е на страната на власт, винаги е свързано с определени покровителствуване отстъпки ... - Жак Дерида (2001, в: Философия по време на Terror, ISBN 3-86572-358-6, стр. 168)
Това топло чувство на отвращение, презрение и жалко - нарича толерантност. Харалд Шмид (1993, в сълзи в аквариум, ISBN 3-462-02302-0)
Толерантността се превръща в престъпление, когато то е зло. - Томас Ман (The Magic планина)
Толерантността трябва да има само временен нагласа: тя трябва да доведе до признаване. За да се толерират е обида. - Гьоте (Maxims и Отражения)
В името на толерантността, ние трябва да си запазваме правото да не нетърпимост да се игнорира. - Сър Карл Попър
Смелост да нетърпимост! - Карло Шмид
Толерантност означава уважение към убежденията на другите, а не да се откажат от собствените си убеждения. - Валтер Каспер
Толерантността е подозрението, че другият е прав. [ПКР] от Kurt Tucholsky

Литература

Хамид Reza Yousefi: Приложна толерантност. Густав Mensching interculturally чете (Interkulturelle библиотека Том 49), Nordhausen на 2008-ма
Денис Diderot: нетърпимостта
Хамид Reza Yousefi Клаус Фишер (ред.): По-културна ориентация. Фондацията на толерантност диалог. Част I: методи и концепции. Част II: "Приложни Interculturality, Nordhausen на 2004-то
Арнолд Angenendt: толерантността и насилието. Християнството от Библията и нож. Munster: Aschendorff на 2007-ма ISBN 3-402-00215-9. Член, преразглеждане в FAZ, в момента преглед, преглед по taz и месеца
István Bejczy: Tolerantia: A средновековната концепция, в: вестник на историята на идеите 58 / 3 (1997), 365-384.
Кристиан Augustin, Йоханес Wienand, Christiane Winkler (ред.): Религия плурализма и толерантността в Европа. Wiesbaden: VS Verlag für Sozialwissenschaften 2006 ISBN 3-531-14811-7
Norberto Bobbio: Възрастта на човешките права. Дали толерантността изпълнимо?, Берлин 1999 ISBN 3-8031-2358-5
Ingor Broer, Ричард Schlüter (ред.): Християнство и толерантност, Darmstadt 1996, 3-534-12989-X
Erkens, Себастиан; Kerkhoff, Engelbert; Verleysdonk, Алберт (ред.): толерантността между световете на млади и стари. Том 35, в съчинения на социални дейности "в Hochschule Niederrhein, 2003, ISBN 3-933493-13-7
Rainer Forst: Толерантността в конфликта, Франкфурт на Майн, 2003, ISBN 3-518-29282-X
Herbert Marcuse: репресивна толерантност, в: Wolff, Мур, Marcuse: Критика на Чистопородни толерантност, 1965 г., когато германската Suhrkamp Ffm 1996
Густав Mensching. Толерантност и истина в религията, Хайделберг 1955 (преиздаване изд. Tworuschka Udo, Ваймар 1996)
Херман локва, "толерирани и задължения", в: Уве Carstens и други (ред.), реорганизация на социалните услуги, Norderstedt 2006: 91-110, ISBN 3-8334-6477-1
Карл Попър: Отворено общество и неговите врагове, Мор Siebeck, Тюбинген. Два тома. 524 и 575 стр.
Джоузеф Алойс Ratzinger (Бенедикт XVI.): Вяра, истината, толерантност, Фрайбург Im Breisgau 2003, ISBN 3-451-28110-4
Хайнрих Schmidinger (ред.), пътеки за толерантност, история на европейската идея в източниците, Darmstadt 2002, ISBN 3-534-16620-5
Клаус Schreiner, Герхард Besier: толерантност, основни понятия на история, изд. Ото Brunner, Вернер Conze, Reinhart Koselleck, 7 vols, Щутгарт 1972-92, т. 6, 445-605
Кристоф Schwöbel, Dorothee Kirch от Trippel (ред.): религиозните корени на толерантност, Фрайбург Im Breisgau 2002, ISBN 3-451-27901-0
Майкъл Walzer: За толерантност. От цивилизацията на разликата, Хамбург 1998, ISBN 3-88022-639-3
Хамид Reza Yousefi: Приложна толерантност. Густав Mensching interculturally чете (Interkulturelle библиотека Том 49), Nordhausen на 2008-ма

Tolerantismus

2009-02-03T00:30:00.001+01:00

Tolerantismus
Tolerantismus означава прекомерна употреба на толерантността, в който всяко различие ясно профил е релевантен.
Терминът е вероятно първият от императрица Мария Тереза, използвани за тяхното нежелание за всички не-католици (протестанти, евреи) изразяване. В 19-та Век осъди папа Лъв XII. В началото на своята длъжност на папа на Tolerantismus, indifferentism и Библията, принадлежащи към фирми, които са навсякъде.
Tolerantismus е пейоративен и основно се използва от хора, които идеята за толерантност, или нежелание да разгледа тази молба да се свърши. Днес, думата все още се използва религиозно ориентирани партии, но и като цяло, по-скоро дифузна смисъла възникне, подобно на концепцията Gutmensch.

Тютюн решение

2009-02-03T00:29:00.000+01:00

Тютюн решение

обнародва
8. Ноември 1960
Дело Име: Verfassungsbeschwerde срещу решението на Федералния съд
Източник: BVerfGE 12, 1

Изявление
Религиозната свобода включва и реклама на собствената си вяра като бракониерство на чужда вяра. Основното право защитава само онези дейности, които са в днешната култура народи въз основа на някои основни морални outlooks последователно по време на хода на историческото развитие.

Под името "Тютюн" е решението на закона с решение на Федералната конституция защита на свободата на религията, член 4, GG, известни. Това води двора на "западните културни резерва", че то съдържа по-късно, но не повече жалби.

Факти

Жалбоподателят, графичен дизайнер и Kunstgeschichtler бе привърженици на федералните признание за Бог (Ludendorff) e. V. В нацистката ера, той е бил член на СС, защото от техните "анти-християнски характер", след войната той дойде под фалшива името на Асоциацията на преследван от нацисткия режим (VVN) по-долу. Поради шпионаж в Източна германското разузнаване, жалбоподателят е бил на Федералния съд за опит за предателство страната до четири години в затвора осъдените.
Там той canvassed му другар църква за излизане. Една от тях е обещал на тютюн, в това число тютюнев решение произтича неговото име. Когато жалбоподателят поиска условно освобождаване, отхвърлени Федералния съд решение от 28 От декември 1955 г. Тъй като оправдание, Съдът по инцидентите в затвора, и там да "такава степен на общите морални нагласи и позорно на светлина, който не може да се очаква, че той ще е законно и подреден живот" (6-ти Сената на Федералния наказателен съд - STE 22/52 (ЕйКей 115/55)). Жалбоподателят твърди, че нарушаването на свободата на религията си.

Решение

Федералният конституционен съд отхвърли жалбата като неоснователна. Въпреки че са включени в член 4 от основния закон гарантира свободата на вероизповедание Glaubensabwerbung, дори ако те не са реклама на вярата друга страна. Отвори ляво на съда във връзка с основното право на свобода на изразяване.
В настоящия случай, в съда, но защитата на религиозната свобода не може да бъде отворено за. Това доведе това, основния закон не е малко, някакъв свободното упражняване на вярата, искам да се предпази, но само този, който е в днешната култура хора въз основа на някои основни морални outlooks последователно по време на хода на историческото развитие е ясно (така наречения " Kulturadäquanzformel ").
Въпреки че определението е трудно, защото на ideologically неутрално състояние съдържанието на свободата на религията, не трябва да се определи, но това е случаят с жалбоподателя предварителното злоупотреба от страна на държавата да предотврати това. От структурата на извършените стойност на правна политика, по-специално на достойнството на лицето, резултатът е, че злоупотребата съществува по-специално след това, ако достойнството на други лица, ще бъдат ранени. Това е така, защото на нелоялни методи или морално осъдително експлоатацията на ресурсите, с конкретните условия на местата за лишаване от свобода преди и жалбоподателят не е да се ползват от защитата на член 4 GG. Следователно, жалбоподателят не е в основните права са били нарушени.

Оценка

Тютюн решение е ранен решение за все още спорен въпрос какво оценява поведението на основните права на религиозна свобода защитава (така наречените същество защита). Той вече е широко разбиране на религиозната свобода, от бракониерството, без реклама на друг вяра трябва да бъдат защитени. Тази тенденция продължи, особено в по-късните решения за действия Rumpelkammer ( "парцал колектори случай") продължава.
Ограничава обхвата на защита, но от "Kulturadäquanzformel" в литературата на силни критики. Част, описано, че това е нарушение на идеологически неутралитет на държавата, отчасти поради своята vagueness ( "съвпадение на някои основни морални убеждения") е отхвърлена. Дори и ограничаването на "народите на днешната култура" е критика. Федералният конституционен съд самата не е изрично отдалечи от формулата, но това е защото тютюнът решение също вече не се използва. Той обикновено се заключи, че съдът е тяхната отдалеченост.

Училище Молитва

2009-02-03T00:28:00.002+01:00

Училище Молитва

А училището молитвата е обща молитва на всички ученици от училището преди началото (или края) на класове. Изпълнението на училище молитва е в конфликт с отрицателните свободата на вероизповедание и на принципа на разделение на църквата и държавата.
В момента училището молитва в Германия свързва denominational училищата. В някои страни, училището молитва все още широко практикувани ежедневната практика. В светски държави, училищната молитва необичайно.

История

Училището е било в Европа от Средновековието чрез църкви носене. Както религиозно образование и училищни молитва бяха явни елементи на училище. С Реформацията, въпросът на (правилните) Училище молитвата на челно място. Според принципа cuius REGIO, eius religio (чийто район, неговата религия) разделена на училището в католически и протестантски училища. Въпреки, че формите на училището молитва сега confessionally отличие, никой не е полезността или необходимост от училище молитва за които става въпрос.
С появата на епохата на Просвещението религиозната свобода е първият свободата на установяване на denominational училища, поддържане на традициите на училището молитва.
С края на 18-ти Век, едновременното училище. Въпреки това по-denominational сега е, че все пак е на базата на общата християнска вяра. Освен това, (вселенски) Училище молитвите се говорят и училищната молитва не е под въпрос.
С ноември революция в Германия е на първо време, на принципа на разделение на църквата и държавата, в нейната ранна детска възраст чрез. Участие в училище молитва е доброволно. Въпреки това формално доброволно седнаха на студентите, които не се молят в училище иска да участва, на риска от социална изолация. 1965 г., на Хесенски Държавния съд, поради това, училището молитва е недопустимо. 1979 г., Федерална "Училище молитва е основно дори конституционни безвредни, ако е студент, чиито родители или притежаването на молитвата се противопоставят, чието основно право на свобода на отрицателна изповед не е нарушена, когато те свободно и без ограничения за участието си в молитва може да вземе решение."

Други страни

САЩ
В САЩ, свободата на религията от 1 Допълнителните членове към Конституцията на Съединените щати защитени. Така наречените "estabishment клауза", предназначена за защита срещу създаването на държавна религия през 1985 г., служи в случая срещу Уолъс. Jaffree от Върховния съд са проектирани така, че училището молитви по принцип приемливо.

Религия грамотност

2009-02-03T00:28:00.001+01:00

Религия грамотност

Религия грамотност се отнася до правото на детето, дори и за неговата религия на избор. Това право на свобода на волята стои в контраст на родителски права на религиозно образование в контекста на родителските права.
Член 14 от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации призовава за договарящите държави към правото на детето на свобода на мисълта, съвестта и религиозната свобода да се спазват, както и правата и задълженията на родителите, детето при упражняването на това право в съответствие с нейното развитие напред.

Германия

В Германия, религиозната грамотност в закона за вероизповеданията отглеждане на деца, 15 Юли 1921 предвижда:
Вече е на възраст над 10 Възраст на детето да слуша, ако това е още една декларация, че да бъдат приведени до дата.
От приключването на 12-ия Възраст трябва детето вече не е против волята си в друга изповед да бъдат образовани, отколкото преди.
От приключването на 14-та Възраст в Германия е пълна религиозна грамотност придобити. Те включват както религиозната грамотност на закона на бившата религиозната общност auszutreten както и правото на всяка друга религиозна общност адаптер. Един независим от училище религиозно образование е denominational ученици граждани на тази дата (освен в Бавария и Саарланд) са възможни.
Тъй като религиозно образование, в съответствие с член 7, параграф 3 на Основния закон в съответствие със съответната религиозна общност е предоставено, няма да бъдат задължени да участват в религиозните инструкция на denominational църквата в национален мащаб по време на изтеглянето или прехвърлянето на изповед, за които няма религиозни инструкция се предлага.
Законодателната власт е отговорност на дете Част от 10 до 13 години по правило конституционна конфликт между родителите основно право, член 6 от основния закон (GG) и развива основно задължение на детето (член 1 и член 4, GG) се опитва да реши .

Швейцария

В Швейцария реши дете пътува с 16-ия Възраст, независимо от неговото религиозно задължение.

Австрия

В Австрия, едно дете, след приключването на 14-та Възраст години да се реши, за които религията тя иска да пази.
След приключването на 12-ия Година от живота на детето, не може да бъде против неговата воля в друга изповед да бъдат образовани, отколкото преди.

Съединените щати

В законодателството на Съединените щати, концепцията на религиозните падеж не корелация. Правото на родителите, на религиозно образование (религиозно възпитание) на децата си, за да вземе решение, е представена от правото и закона много добре защитени и завършва с възрастта на децата.

Религиозната свобода в Швейцария

2009-02-03T00:27:00.000+01:00

Религиозната свобода в Швейцария

Вярата и съвестта, свободата в Швейцария с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, гарантирани основните права Dar.

Конституционният основа

Швейцарската федерална конституция (FC) спасява вярата и свободата в член 15:
"1 Митническите сборове, определени убеждения и свободата на съвестта е гарантирана.
2Jede лице има право на тяхната религия и тяхната идеологическа присъда да избират свободно и самостоятелно или в общност с другите да призная.
3Jede лице има право да се присъединят към религиозна общност или религиозна членство и уроци, за да следват.
4Niemand може да бъде принуден да се присъедините към общността или религиозна принадлежност, религиозен акт, или да следват религиозно учение. "

Защита на обекта

Под понятието "религия попадат в Швейцария, в съответствие със закона и правната доктрина" всички вярвания, на базата на отношението на човека към божественото, към превъзходство и философски измерения. Дори Атеизъм се считат за придобити.
Защитете правото да изразяват религиозните възгледи и да разпространява критична религиозни убеждения с други злоупотреби, според неговите религиозни убеждения да живее на свързани с тях актове, съответните правила и религиозни общности. Чл 15 ал 4 BV включва отрицателна свободата на религията. Съответно, държавата не един на изхода на религиозната общност способността да плащат за такси за еврейска религиозна общност, той не принадлежи, или да предприеме религиозни дейности като училище молитва, или религиозно поклонение областта Ейд сила. Напред, преподаването в обществените училища религиозно неутрална, особено Библията класове, като по избор тава отделени от останалите, за да даде уроци. Върховният съд преценява crucifixes в класните стаи на основно училище за неизпълнение на задължението за религиозна неутралност в областта на обществените училища (BGE 116 Ia 252ff.).

Ограничения

Свобода на религията в съответствие с член 36 май BV - като всички други права и свобода - при определени условия, да бъдат ограничени (тази подробност: за основните права (Швейцария)). По този начин, използването на обществени места за култура действа като транспортната полиция шествие от основанията, ще бъде ограничен (BGE 108 Ia 41). Също така са разрешени офиси на полицията подзаконовите Hausierens с религиозни съчинения (BGE 56 I 431).
Федерален съд компетентен да прецени - в контраст с по-голямата част от правната доктрина и съдебната практика на германския Федерален Конституционен съд - църквата данък за юридическите лица, както в Конституцията (напр. BGE 126 I 122, 125ff.). Според федералните съд са по-общи кантонален облагането на физическите лица, в която трябва да се плаща, за приноса на църкви (напр. пастор заплата), които ще бъдат финансирани с местни данъци, плащане на съответните размери, обаче да се отрече (BGE 107 Ia 126, 130).
Член 261 от Наказателния кодекс квалифицира по вина на еврейската вяра и свобода от misdemeanors. Според член 20 F. Хуманно отношение към животните закон (ГТС) е забраната на шахти без предварително зашеметяване, за внос на месо geschächtetem, обаче, е разрешено (чл. 9 ал 1 ХТСХ). Ограничения на вярата и свободата на съвестта могат също да бъдат направени в член 59, ал 1 BV определяне на летателния за мъжки гражданите, военна или алтернативна служба цивилните да се направи.

Историческо развитие

Във Федерална Конституция на 1848 е само религиозната свобода признати християнски деноминации даденост.
С частична ревизия на федералната Конституция от 1866 беше евреите в Швейцария свободата на установяване и пълноценното упражняване на гражданските права. Това сътрудничество се наблюдава във всички кантони в сила, с изключение на Кантон на Aargau, когато те са само на 1 Януари 1879 беше приет.
В изцяло ревизиран Федералната конституция от 1874 е свободата на вероизповедание в днешния обхват е въведена. Въпреки това, тя се съдържа няколко разпоредби изключение: Това беше най-йезуит цел е забранено, както е в основата на нови манастири и религиозни. Гражданите духовно състояние, включително реформирана пастири бяха отредени, бяха изненадани от избора на Националния съвет изключи. Създаването на dioceses по швейцарска територия подлежи на одобрение от федералното правителство.
Забраната и лицемер манастира през 1973 г., отменя чл. Конституцията от 1999 г. беше изключването на духовенство от Nationalrat отпаднали. В епархия, обаче, беше статия в новата Конституция (чл. 72 ал 3 BV) и само на референдума от 10 Юни 2001 отменят.
На 1 Май 2007 година бе събирането на подписи за Minarettinitative започна, каква е конструкцията на minarets конституционно забраняват иска. Критиците вж. в този предложен правило неразумен ограничение на свободата на религията.
В кантон Цюрих, до 2009 г., новата учебна година задължителното училище на тема "Религия и култура" е въведена. Учебният план обяснява историята и традициите на големите религии, но може да бъде светска гледни точки изключени. Критиците видите, че това е нарушение на Конституцията, гарантирано от закона, не религиозно обучение да следват.

Библиография

- Улрих Haefelin / Валтер Haller: Швейцарската федерална държава, 6 Edition, Schulthess Zürich 2005, стр. 124 и следващите ISBN 3-7255-4907-9
- Marco Jorio: Изключение Правило, В: Historisches Lexikon дер Швейцария (HLS), версия от 18 Ноември 2007

Религиозната свобода в Съединените щати

2009-02-03T00:26:00.002+01:00

Религиозната свобода в Съединените щати

В Съединените щати по отношение на религиозната свобода, акцентът върху абсолютно без намесата на правителството по въпросите на религията (1-ва допълнение на Конституцията на Съединените американски щати), Европа, значението на религиозната свобода повече на не-намеса на държавата, в която свободата на религията индивид, който е до пълната религиозна неутралност на държавата, може да отидете (secularism). От друга страна защитата на Съединените щати и религиозна свобода на личността и на европейските страни, представени също така, по принцип, без намесата на правителството по въпросите на религията, с някои ограничения в полза на други права, може да даде.
Дали пълен неутралитет на държавата е действително реализиран, е спорна. Така например, на всички монети, САЩ и отбелязва, фразата в Бога, ние доверие отпечатани или релефни, за клетвата в обществения обикновено се закле върху Библията - това не е кодифицирана, а като член на мюсюлманските Корана се използва, това беше много спорна обществеността .

Религиозната свобода в Германия

2009-02-03T00:26:00.001+01:00

Религиозната свобода в Германия

Религиозната свобода в Германия от основния закон и на Европейската конвенция за правата на човека, гарантирани основните права Dar.

Основи в основния закон

Германският основния закон (GG) защитава свободата на вероизповедание в член 4:
"(1) Свободата на вярата, на съвестта и свободата на религиозни и философски убеждения, са неприкосновени."
"(2) необезпокоявани упражняване на религията е гарантирана."
"(3) Никой не може да бъде против неговата съвест за кадрова военна служба с пистолет принудени да го направят. Информация може да се намери в федерален закон. "
Допълнителни разпоредби относно религиозната свобода е в така наречените религиозни предмети на Ваймар конституция, която в основния закон бяха приети. Първият закон, регламентиращ държавни територии и отрицателните аспекти на религиозната свобода. Член 7, параграф 3 на Основния закон сделки с религиозно обучение в училищата. Съгласно член 33, ал 3 от основния закон е упражняването на граждански и гражданските права и достъп до обществена длъжност, независимо от религиозната изповед.

Защита

Основен принцип, всеки има право на (германци и чужденци). Отговорността на непълнолетни лица на тяхната религиозна ангажимент да се реши, но само със способността да се проверят. Силата на родителите, за религиозната ангажираност на детето да се реши, е законът по религиозни родителски регулирани. На свободата на вероизповедание може да групи (например религиозни общности), наречени (колективни свободата на религията).
Материалът обхвата на член 4 на основния закон е широко разбира, в ал.1 и ал.2 като единна защитена зона, в тази област. 2 Параграф просто изясняване природата от гледна точка на религията.
Положителните религиозната свобода включва правото на вероизповедание и да имате (личната вътрешна присъда "Форум internum"), за да си упражнявам религия и неговите религиозни вярвания за живот (на отиване към бъдещето форум externum ") и да религиозни общности заедно. Спорът, що се отнася до форума externum "вериги, която може да бъде поведението на мнозинството общество, конфликти и конфликти могат да се срещнат. Поради това, тя е частично представителство, че свободата на религиозните убеждения на остарели изявленията на религиозните съдържание е ограничен, която в допълнение към култови практики (например, богослужение, молитви) провъзгласяването на вярата, конверсия или други не-кредитори с предмета, и ако всички благотворителни от религиозната мотивация участват. Федералният конституционен съд не само покриват cultic практики, но също така и правото на цялото поведение на учението на вярата си и да му вътрешната убеденост на вярата да живее в съответствие с
Защитена е и отрицателни свободата да не форма убеждения, трябва да призная, и след това да се живее. Отрицателните религиозната свобода по-специално чрез Artt. 136 Abs.3 и Abs.4 WRV лекуват. На ниво на провинциите, отрицателното свободата на религията от църквата закона, и за излизане от възможността да се отпишете от религиозно образование е гарантирана. Спорен е дали да остави религиозна общност такси могат да бъдат поискани.
Що се отнася до спорните дефиниция на понятието "религия призова Федералния конституционен съд в тютюневия решение" А "Kulturadäquanz", но сега това ограничение е изоставена. Вяра е осъждането на някоя позиция на човека по света и нейните отношения с по-високи правомощия и задълбочено Seiensschichten. В опасност е, че някои имат вид на религиозна общност да се опитват да се адаптират към член 4 на основния закон може да бъде използвана (напр. Сциентология), ще бъдат възпрепятствани от изискването, твърдението, че това е един религиозен дръжка осъждане, трябва да бъдат реалистични. Това изискване ще бъдат доволни от нея по силата на интелектуална съдържанието и външния вид на религията, която трябва да бъде. Дори атеистите могат да разчитат на свободата на религията. Тъй като свободата на религията би предотвратило че лицето, което е между заповедите на тяхната вяра и поведение изискването държавните законодателство изисква, трябва да вземе решение за прекъсване тази емоционална обжалване, като поведение е само чрез свободата на убежденията, защитени от религиозните вярвания предлага, а не просто да се допуска или се препоръчва.

Намеса и обосновка

В verfassungsgmässige основното право на свобода на религията е по-силен ефект, отколкото тази на Европейската конвенция за правата на човека, защото той е под юрисдикцията на Федералния конституционен съд не е под въпрос за един ограничителен закон, но само от трета страна, правата и основните решения стойността на основния закон е restrictable. Силната Counter мнение смята, че свободата на религията само в контекста на обикновен закон може да бъде упражнено. Причината е това, че член 140, във връзка с GG Член 136 Abs.1 WRV бе напълно конституционно.
Защото на restrictable свободата на религията за целите на защитата на основните права на граждани на трети страни или други конституционни принципи трябва да бъдат родители, дори ако техните деца в училище, ако те имат своята вяра с преподаване съдържанието на техните деца, като например теорията на еволюция или сексуалния образование, не са съгласни. Обратно на това, но също така и на свободата на вероизповедание като противоречиви конституционни норми обратно.

Drittwirkung

Свобода на религията позволява по принцип единствената защита срещу повреди, причинени от страната. Като конституционен принцип, обаче, получени чрез т.нар косвен ефект от основно значение и в гражданското право, особено по труда.

Идеологически неутралност на държавната

От изкуство 4 GG е задължение на държавата на религиозна неутралност е получен. Това изискване се прилага само в държавата. Така би въвеждането на забраната за студенти headscarf е противоконституционна, защото това е против състоянието на тяхната религиозна свобода може да бъде използвана. В контраст, учители, както представители на държавната религиозна неутралност, само монахини могат да продължат headscarf (навик), съответно. Лицата, които са постоянни пуснеш доброволно в публичната сфера и може да не е една и съща степен на "свобода от държавата" вземането на други граждани. Конфликтът, едно, че длъжностните лица и останалите граждани на държавните служители се опитват Чл.33 GG Abs.3 начин. Тя е частично предмет на ожесточена дебати за това дали някои от учителите може да се изисква да се научи без headscarf. След headscarf решението на Федералния конституционен съд във всеки случай, това е национален закон схема е необходимо. Учителите да се обърнат срещу държавата от нейно задължение на религиозна неутралност и, следователно, може да се позове, например, да бъде принуден да даде религиозно обучение, или студенти по време на училище, за да контролира поклонение.

Практика

На практика има в Германия, де факто предпочитание за християнството. За да се ориентират за дати на почти всички християнски празници и традиции в тези правила се прилагат също така да не са християни, дори ако те се сблъскат с техните собствени обреди.
Освен това, държавата само за големите християнски църкви и на Централния съвет на евреите в Германия, еврейски общности, които принадлежат към входа на църквата. Други религиозни общности все още статут на публична корпорация придобити, така, че вноските им, дори ако техните членове трябва да се възстанови.
Нещо повече, християнски църкви годишен двуцифрено милиарди, например чрез освобождаване на църквите на приспадане и капиталови печалби данъчни ползи. Основни правила за финансирането на богословски факултети в държавните университети в държавните поръчки и се основават на историческите задължения, произтичащи от expropriations на църковни имоти, където държавните средства за текущо поддържане и продължаващото съществуване на църкви ангажименти.
виж също: одържавяване, държавна власт

Литература

Thorsten Thaysen: barrierless толерантност и търпимост към бариери? Едно изследване на пречките пред свободата на религията в член 4 от основния закон. Verlag д-р Kovac, Hamburg 2008, ISBN 978-3-8300-3584-8.

Съдебни спорове около Jichinsai от Tsu

2009-02-03T00:24:00.000+01:00

Съдебни спорове около Jichinsai от Tsu

Спорът около Jichinsai на Tsu (Японски津地镇祭诉讼, Tsu jichinsai soshō) води през 1977 г. на една от водещите Върховния съд (OGH) в Япония за отношенията между държавата и религията в Япония. Това беше първият път, когато Върховният съд се занимават с този правен въпрос беше включен.

Фон

Това решение оформени в японски съдебната практика значително разбирането на член 20 от Конституцията на Япония следвоенен. Тази статия, както и член 89, е бил силно повлиян от фона на историческия опит на държавата Шинтоизъм - на де факто държавни религия на Япония от Meiji период до професията на Япония - които след капитулация на Япония беше премахнато. Двете съответните членове са както следва:
"1Religionsfreiheit е гарантирана. Не религиозна общност може състояние със специално оборудване, или някоя политическа сила.
2Niemand може да бъде принудена да участва по никакъв религиозен акт, честване, по поръчка или да участват в упражнение.
3Der държавата и нейните институции се присъединиха към религиозно образование или всяка друга религиозна дейност, да бъдат включени. "
- Член 20 от Конституцията на японски
"Обществени фондове или други публични собственост, могат да бъдат използвани от всички религиозни институции или сдружения, за които, както и за опазването или благотворителни, образователни и благотворителни дела, които не са обект на публичния надзор, нито издадени, нито да се предоставят на разположение."
- Член 89 от Конституцията на японски
Тази конституция осигурява от разделяне на религия и държава, обаче, доказано в практиката на японското право е проблематично, наред с други неща, тъй като дори и в съответния закон за религиозните общности в Япония, в Закона за вероизповеданията дружества (宗教法人法, shūkyō hōjinhō) от 3. Април 1951 г., не съществуват или много неясни разпоредби относно материалното съдържание на религията, или чиито дейности са направени. Това е оправдано, при преодоляване на последиците, защо в случай на Tsu Jichinsai Върховния съд самата доведе първи път водещ към взаимоотношенията между държавата и религията случаи.

Факти

В японския град Tsu (Mie Префектура) през 1965 г. в Sendo-CHO окръг общинската гимназия са били построени, е построен от главния секретар на Образователния отдел на град Tsu, Yoshiharu Ito. Преди започване на строителството, на свещениците Шинтоизъм Miyazaki Yoshinaga, висока свещеник на Шинтоизъм-храм-jinja Ōichi (отговаряща за Ujigami или Ubusunugami мястото на строителни работи), както и три други свещеници поиска да се проведе церемонията по земята, в която живеят призраци трябва да се даде уверение. Подобна церемония нарича Jichinsai (地镇祭). В Jichinsai е бил на 14 Държани през януари 1965 година.
От бюджета на града са да плати 7663 йени (4000 от тях като такса за свещеник, 3663, както разходите за жертвите в Jichinsai; преобразува, за колко време са удовлетворени DM 84,93), които са били преди това на разходи 5 Декември 1964 година от Общинския съвет бе одобрена. От друга страна, насочено действие в този случай, твърдението, че в членове 20 и 89 от Конституцията, наречено отделяне на църквата и държавата е нарушила тук. Действието е комунистически член на парламента на Tsu Град събрани, ответникът е официално тогавашния кмет на Tsu.
Искът е на първо място на Tsu Окръжния съд на основание, че Jichinsai е древен обичай, единственото официално пасивно прилика с религиозна церемония, които са били освободени. Във втория случай, обаче, довод от Oberlandesgericht Нагоя уважава. Върховният съд решение в този случай ревизията отменен и окончателно отхвърля жалбата, т.е. в нарушение на Конституцията отказан.
Особено спорен е процедурата при определянето на (secularised) митническа организация и религиозна дейност, тъй като дори и тълкуването на това определение, аргументите на двете страни в зависимост.

Решение на Oberlandesgericht Нагоя

В Нагоя Oberlandesgericht (OLG) дойде на 14 Май 1977 година към присъдата, че ответникът град Tsu, цената на Jichinsai (плюс лихва), както и съдебни разходи за заплати. Въпреки това, прилагането на ищеца да съди не е уважена.
В обширната основанията за решението си, за OLG многократно използване на историческия контекст, в който съответните членове от Конституцията, за да покаже това. Съдът подчерта важността на радикални разделение на държавата и религията, с Конституцията предназначени, и без гаранция за религиозната свобода е невъзможно. В отрицателните доказателства за тази гледна точка е довела до няколко документи от японската история, в която свободата на религията в Япония от държавата чрез своята намеса във вътрешните религиозните въпроси (вкл. Закона за вероизповеданията общности) бяха подкопани и единството на поклонение и правителство (祭政一致, saisei-itchi) доведе.
Освен това, съдът се опита да дори много щателен начин, религия и традиции, за да се определят и правят разлика между тях. След представяне и оценяване на много индивидуални фактори (включително religionsphänomenologischen характер на всички индивидуални актове на Jichinsai религия и нейните исторически генезис) и тяхната оценка от специалисти и експерти стигнаха до извода, че в крайна сметка само Конгрес социални събития могат да бъдат предмет на неговото религиозно значение, доколкото Забравил (съда, цитирани като примери за това включват изграждане на коледни дървета, да хвърлят боб в Setsubun и ХИНА Matsuri). Религията в този смисъл се определя като "[...] убеждението за съществуването на свръхестествени, свръхчовешки характер (т.е. абсолютно се, A създател, A-високата съществуването и т.н., особено на боговете, Буда, дух и т.н.), както и чувства и действия на благоговение и почит. " Още повече, че това е въпрос на оценка, че Шинтоизъм светилище е религия (едно, че не е очевидно виж), а след това Jichinsai истински ритуал на Шинтоизъм светилище е (за какво е, но също така и в различни будистки училища е), е въпрос на религиозна церемония, в нарушение на параграф 3 на член 20 от Конституцията се нарушава от обредни действия, защото тя се осъществява чрез публични политически сили, са били разрешени.

Решение на Върховния съд

Върховният съд подчертава, по-голямата част от 10 на 5 гласа на 13 Юли 1977 г. Съдът на Апелативния съд Нагоя и декларираните от Jichinsai за Tsu Конституцията. Това доведе до следните причини:
Първо, решението включва разбиране от Конституцията, всяко радикално отношенията между държавата и религията да се изключи. Това се дължи на високия процент на религията в обществото, както и ролята на държавата, в обществения живот да се регулират от друга, но не и практически и би било в противоречие с целите на регламентите относно дискриминацията, както и обратното неразумно условия. Така че необходимостта от радикално разбирането на държавна помощ за частните университети, с религиозния контекст, ще остане, ако държавата не е в затвора капелан и също така ще използва финансовата подкрепа на културни паметници, забранени, ако те са религиозно значение. Тази радикална интерпретация на съд издаде отказ и заяви, че "той реално в състояние е всъщност почти невъзможно, пълно отделяне на църквата и държавата да се постигне".
Вместо това, след като целта и действието на въпросния акт е да се проучи дали връзката на (принцип на религиозна неутралност ангажименти) състоянието на религията във всеки случай надвишава подходящо ниво и по този начин е вероятно да засегнат религиозна свобода. Тя беше в този случай не е така: The Jichinsai имат предимно светско предназначение и имаше специална подкрепа на Шинтоизъм от държавата или влошаване на религиозната свобода не са откриваеми.
Още повече, че Върховният съд не се съгласи с Апелативния съд във връзка с религиозния характер на Jichinsai: Церемонията по въпроса е рутинна Фундаментални в целта и ефекта на малко религиозно значение. Съзнавайки нормалния гражданин ще бъде Jichinsai вероятно поради своята много дълго време съществуващите общоприети като религиозна церемония не се разбират и да имат никаква обективна значение за активна форма на вяра имали разпространение, религиозна дейност в условията на ограничаване на религиозната свобода на действие, не бе пряко от износител свещеници или непряко от държавата, не се осъществи. Оценката от общото население, в Апелативния съд в своето решение, рано или отхвърлени като критерий, защото "тя [i. д. общата популация] за разграничаване и ограничаване на двете области [i. д. Светите и скверен] към рационалното Urteilsfähigkeit дефицит [E], че те са много повърхностно религиозни "беше. Върховният съд обаче, се изисква в мотивите си, независимо от мнението на средния гражданин да се счита за обективно оправдана от границите на разделение на държавата и религията са в състояние да определи.

Влияние и значението

В следствие на това, съдебната практика на Върховния съд на този мащаб. Тогава тя зависи от целта и ефекта на действието, което на свой ред в зависимост от средното общо разбиране в обществото трябва да бъде оценена. В повечето случаи (напр. 1993 г. съдът да Ireisai на Mino) е както в този случай на нарушение на Конституцията отказан. А известно изключение е решение, направени през 1997 г. в преките плащания от държавния бюджет на Yasukuni светилище като първи са противоконституционни.
Решението на Върховния съд в случай на Tsu Jichinsai е един от само 24, в антология, публикувани в немски превод са. Той също е от значение в японски решение за събиране Verfassungsrecht включени.

Литература

Ернст Lokowandt: На отношенията между държавата и Шинтоизъм в съвременна Япония: колекция от материали (изследвания в ориенталски религии, т. 6). Ото Harrassowitz, Висбаден, на 1981-ва ISBN 3-447-02094-6.
Toshiyoshi Miyazawa (преведени от Робърт Heuser и Kazuaki Yamasaki): конституционно право (Kenpo). Heymanns, Кьолн 1986, японски право том 21-ва серия ISBN 3-452-20464-2.
Junichi Мураками: "Земя Освещаване случай; разделение на държавата и религията", в: Eisenhardt Други (Ред.): Японски решенията на конституционното право на немски език. Heymanns, Кьолн 1998 (брой на японското законодателство, японски право подсектори поредица том 1), стр. 259-286. ISBN 3-452-23504-1.

Abdul Rahman (конвертирате)

2009-02-03T00:23:00.003+01:00

Abdul Rahman (конвертирате)

Abdul Rahman (* 1965) е Афганистан, в Кабул, тъй като на отпадъците от исляма е бил обвинен. В случай на осъдителна присъда, че ще има застрашени смъртното наказание. В обвинителния акт е издаден на 26 Март 2006 година, поради процесуални дефекти обратно към прокуратурата. Заплахата на смъртното наказание е бил на 28 От март затвора. Днес той живее в убежище в Италия.
Abdul Rahman преобразувани през 1990 г. като член на персонала на християнска организация в помощ на Пакистан християнството. 1993 г. е преместена в Германия. В Пасау и Нюрнберг, той беше през пролетта на 2000 г. безуспешно подали молба за убежище. След падането на талибаните през 2002 г. той се върна обратно в Афганистан. През февруари 2006 той е бил арестуван след като баща му на ангажираност към християнството в полицията и с Библията с него wurde.Schon открити рано имаше жена си от него, защото на обменните развод. Двойката има две дъщери.

Фон

В афера теглеха противоречие на афганистанската конституция, на преден план, който гарантира свобода на религията, но също така и Schari'a като база. Това доведе до международен скандал: Германският министър на външните работи Франк-Валтер Stein Meier напомни на правителството в Кабул към Международната конвенция за защита правата на човека, страната бе подписан. Американски и германски политици призоваха за изменения в афганистанските закони. Някои политици бяха допълнително Бундесвера за разполагане в Афганистан в афганистанската икономика министър Амин Farhang каза, този лимит от изнудване. В говорител на Върховния съд в Кабул, Wakil Omari каза, обаче, може да бъде обявена за Rahman умствени затруднения и пеша са безплатни. Докато прокурор настоява за присъдата, съдията видяха надежда за различни решение: "Ще го попитам, дали той се смята, че е християнин, се е променила. Ако е така, ние ще му простя, защото Ислямът е толерантна религия. "Въпреки заплахата от смъртна присъда Rahman не желаят да се превърнат в исляма.
На 26 Март каза на съдията Ansarullah Mawlavizada: "Случаят се дължи на някои грешки и пропуски, както технически и правен характер на прокурора отказана."
На 29 Март 2006, Rahman пристигнаха в Италия, където е предоставено убежище.

Quanta Cura (Пайес IX.)

2009-02-03T00:23:00.001+01:00

Quanta Cura (Пайес IX.)

В encyclical Quanta Cura заклеймени от 1864 папа Пайес IX. свободата на вероизповедание и на разделението на църквата и държавата. По този начин, той се открито се противопоставят на развитието на светски държави в Европа. В отделно приложение, под името на Учебно errorum станаха известни, ще се включи идеята за свободата на словото, свободата на религията, на протестантство и отделяне на църквата и държавата, изрично е била грешка. Като последна точка в 80 вписвания точкуване списъка, идеята, че папски преподаване на базата на нови доказателства, следва да бъде преразгледана.
Претенцията на католическата църква в последната инстанция на духовните неща, че encyclical формулирани, имаше няколко години по-късно с догма за непогрешимост на папата му логично следствие. С отхвърлянето на основните ценности на либералната encyclical помогнаха се гарантира, че демократичните форми на обществото като дълго време е бил невъзможен. По същия начин, взаимоотношенията с протестантски църкви устойчив товар.

Вижте също

Списък на правните актове и папски изявленията срещу Freemasonry и тайни общества
http://de.wikipedia.org/wiki/Liste_p% В3% A4pstlicher_Rechtsakten_und_Verlautbarungen_gegen_die_Freimaurerei_und_Geheimb% В3% BCnde

Dignitatis humanae
http://de.wikipedia.org/wiki/Dignitatis_humanae

Литература

Ли, Louis Gaston: Най-широко използваните докосвайте и предразсъдъците срещу Encyklika от 8 Декември 1864-та Аугсбург 1865 (цифров)

Уилям Пен

2009-02-03T00:22:00.002+01:00

Уилям Пен

Уилям Пен (* 14 октомври 1644 в Лондон; † 30 юли 1718 година в Ruscombe, Berkshire) основава колония на Пенсилвания в това, което е днес Съединените щати, авторка на 1693 Essay към Настояще и бъдеще на мира на Европа.

Живот

Пен беше син на един омонима Admirals роден, един от най-богатите и най-влиятелните мъже в Англия принадлежала. След обучението си в Оксфорд, той учи първо във Франция и Протестантския теологията е, между другото, в двора на Луи XIV получили. Той след това учи право в Лондон и започва обширната имуществото на семейството му в Англия и Ирландия, за да управлява. През това време той дойде в контакт с движението на мълчаливо, чиито най-известни и уважавани оратор, той скоро става. Заради вярата си, той е бил нарушени от баща си в Англия, както и няколко заловени. Въпреки Zerwürfnisses с баща му го е направил два пъти влияние, за да осигури освобождаването на сина си да се получи. На 16 Септември 1670 година бащата умря скоро след Пен за втори път са били освободени. Преди смъртта си, примирени с Пен бащата в крайна сметка дори и с неговия син. Тази 1672 оженил за мълчаливо Guglielma Springett, с които той имаше три деца: Springett, Уилям и Laetitia (също така известен като Letty).
Ограничената религиозната свобода и многократно задържания продължават въпреки Пен да продължи присъствието като мълчаливо и проповядва религиозна толерантност и политически либерализъм. В 1670er години, той разработил модел за ново селище в Северна Америка.
За тази цел, той пътува през 1671 и 1677, между другото, в Германия и canvassed за разполагането на германски colonists в Северна Америка. След смъртта на бащата Пен, крал Чарлз II платена 1681 за по-големи дългове, като Пен огромна област в Северна Америка пустинята и дарени до местните управител, назначен. Уилям Пен исках колонията наречен Ню Уелс. От тази на Британската корона е била отказана, той предложи в името преди Sylvania. Британският крал Чарлз II, бащата, адмирал Сър Уилям Пен много пари, които се дължат, а след това имаше крайното име на Пенсилвания като дължимото на адмирал Сър Уилям Пен. Тя включва две сегашните членки на Пенсилвания и Делауеър. Още през същата година, на Пен столица Филаделфия, който се превърна в най-старите градове в Съединените щати е от значение.
Пен взех "свети експеримент", както той я нарече, и почна система на управление е в сила, която се основава на братство и лична свобода за заселници и местните индийци се основава. Под влиянието му започва през 1683 уреждането на немски заселници в Germantown, Пенсилвания, от негов приятел Франц Даниел Pastorius.
Със своите изключително либерални права на глас и пълна религиозна свобода Penns система е далеч напред от времето му. Поради факта, че индийците преди Пен Алкохол и експлоататорски бялото защитени и стриктно към земята цесия договори бе воден от Пенсилвания американска индийски хайки пощадени. Пен беше интензивен контакт със съседните Native American етнически групи, като например Lenni Lenape и Iroquois, и дори да говори езика им.
Като цяло, Пен похарчени само за няколко години в Пенсилвания. По-голямата част от времето той е работил в Англия за своите свети експеримента, който отново беше много уязвими. Нещо повече, той е в Англия, за да се грижи за семейството си. Guglielma Жена му почина през 1693, след продължително заболяване. Неговият син, Springett следвана си на 10 Освен това през февруари 1696 след продължителна болест до смърт. През същата година женен за втори път Пен новата си съпруга, Хана Callowhill, дадоха го в следващите шест часа децата.
Въпреки че в Пенсилвания бързо богата колония, Пен спечелил едва ли нещо в него. От своя финансов мениджър Филип Форд излъгани задлъжнели той е толкова силен, че той беше известно време в затвора бяха виновни. Последвалите дело срещу Форд разходите му по силите. Той претърпяла три часа ударите, здравето му много отслабена. Разочаровани и горчив Уилям Пен почина през 1718.
Пен на влияние в Пенсилвания е дори над поколения много ясно забележим. На 28 Ноември 1984 г., U. С. президента Роналд Рейгън Уилям Пен и неговата втора съпруга, Хана Callowhill Пен, посмъртно за почетен гражданин на Съединените щати. А приятелството и търговия смърт цитат от книгата му "Повече Плодове на самотата" ( "Още Плодове на самотата") е един от най mottos от седмия том от поредицата за Хари Потър.

Essay към настоящето и бъдещето на мира на Европа

Уилям Пен на европейското обединение план е разработен в Лондон по време на политическо напрежение и несигурен период на 1691 година до 1693. Пен на есе достигна четиригодишен издание (1693, 1693, 1696, 1702).
Пен portrayed в есе, защо той избра за създаването и поддържането на мира в Европа. Мир означаваше, в очите на достиженията на правото на Penns резервна, свободната търговия, привличане на нова индустрия, общ икономически растеж чрез подобряване на положението и за насърчаване на общото благосъстояние и гостоприемство по време на войната, освен смъртта, ужаса и мизерията, преди всичко, алчността на богатите и по-голяма Hamsterei бедните живот като войник или крадец foists и икономически ползи от земята. На правосъдието е видял като Weggefährtin на мира, които страните по медиация е необходимо и под формата на законодателство, най-накрая, правата и задълженията, определени и консервирани. Правителството е също така необходимите средства срещу неизвестност, и отиде от общите социални консенсус показва.
В допълнение, Пен е заето с институционалното изграждане на парламента, или федерална държава-срещи на европейско ниво, с термини, които се използват ( "Парламентът на Европа", "-членки на Европа", Европейска конфедерация "," Европейска лига "," Обща Диета Истейтс "," Империал "парламент") често е доста произволна обмен се състоя. Те основно се фокусира върху евентуалното включване на членовете и тяхната допустимост, естеството на правните дялове, за да обсъдят проблемите на Председателството и на представителството на гласуване и гласуване, призоваването и представителство изискване и възможни наказателни санкции и мерки. В дискусията, преговори и договори, предложени език Пен или латински или френски език, както предимства и ще бъде еднакво приемливо.
Уилям Пен посочи оправдават неговото изрично мирния план на кървавите събития, които, тъй като 1688, например в Унгария, Фландрия, Англия, Ирландия или в морето и имаше изигра един от човешки същества, които не може да бъде безразличен. За да се предотвратят бъдещи подобни трагедии в цяла Европа мир е необходим, но при условие Пен няма обща дефиниция на това, което "Европа" за него.
Пен избрали за политико-географско понятие за Европа, особено от състава на Общото събрание или на държавата и на разпределението на гласовете на делегатите могат да четат. Вследствие на Свещената Римска империя, 12, Франция и Испания 10, Италия (с изключение на Република Венеция) 8, Англия 6, Швеция, Полша и държавите-генералния секретар на 4, Дания, Португалия и Република Венеция всеки 3 и швейцарските кантони, на херцогство Холщайн и Courland и по-малки началства всеки има 1 глас, така че общият размер на гласове би 70. За (честно), когато турците и руснаците (Muscovites) и като членове на приемащата бе установено, те ще имат на разположение 10 делегати, които се броят на гласовете на 90 щеше да се увеличи. Такава среща би според него, "Европа" като част от света изтъкна като "най-добрата част от богатите и известните света" ще бъдат известни и където "Религия и обучение, учтивост и изкуства, са със седалище и империя."
В случай, че се промени правната заглавие за преразглеждане на състава са получили, Пен предложи подробна проверка на всички подадени искове. Имате правна заглавие пред Общото събрание или държава, само когато те са запасите с поредица от безспорният (Англия, Франция, Испания), избор (избор на Kaiser Райх, полски Wahlkönigtum), брак (Stuartdynastie в Англия, придобиването на херцогство Cleves в Бранденбург Electors) или от законно придобиване (примери от кралство и Италия) са легитимира. От друга страна, ще трябва да бъде създаден европейски страни, отговарящи на тези претенции и звания да се отхвърли, от нож и кръвта (турското завоевание на християнски територии завладяна от Испания във Фландрия, завоевание на Бургундия, Нормандия и Лотарингия от Франция) е била постигната, защото те са морално съмнителни, ако впоследствие не са обхванати от договор, са намерили потвърждение. В този момент желание за мирно и християнски стандарти на правосъдието, ориентирани към общност на ценности и особено видими, но той направи през целия есе. Международната общност по този начин е довела "до ползи за универсална монархия, без неудобствата, които присъстват на него."
В последните точки бяха предвиждане възможни възражения, анулирана, и положителното въздействие на плана, като добре дошли в християнска любов и мир ( "Pacifick средства"), за подобряване на имиджа на християнството към infidels, избягване на често огромните разходи на войната и нейното мирно използване, улесняване на търговията и за пътуване, повишената резистентност срещу Османската експанзия усилия и интензивен дружба между всички европейски първенци, държави и народи, са изброени.
И накрая, Пен посочи, че създаването на такава - много ограничени оперативни supranationally - институцията не е неестествено, защото "на същите правила, на правосъдието и предпазливост, с която родителите и техните семейства губернатор Мастърс", магистрати и техните градове, и на техните имоти република, князе и царе и техните царства и началства, Европа може да получи и да се запази мира между Soveraignties. "Най-добрите идеи за мирния план, след като намери информация в собствената си изследвания на френския крал Хенри IV, който е бил вече доста мислех около 100 Преди години беше дал него. Пен, описани неговите забележки, така че един експеримент, който е бил необходим за осигуряване на мира в Европа и по света, създаден постоянно. Уилям Пен идеи есе бележи повратна точка в историята на "Европа планове", които - дори и след неговото собствено фигури - тясна връзка с плановете на Хенри IV и неговите другари Maximilien де Béthune, Duc де Съли и е удивително подробни многобройните постижения на следвоенна Европа на 20. Век държавата.

Литература

Паул Герхард Aring: Уилям Пен. В: Biographisch църква-Bibliographisches Lexikon (BBKL). Том 7, Herzberg 1994, ISBN 3-88309-048-4, 186-188 Sp.
Dunn, Ричард (ред.): В света на Уилям Пен. Филаделфия 1986ти
Durland, Уилям: Уилям Пен, Джеймс Мадисън и историческа криза в американския федерализъм. Lewiston 2000ният (= Изследвания в американската история; 28).
Ролф Felbinger: Източник аутопсия "Уилям Пен (1693)," в Европа и Европа през 17-ти идеи Век. Уеб проект, Волфганг Schmale (Пос).
GEIT, Мери: Уилям Пен. Harlow 2000ни
Pear Оуенс, Катрин: Уилям Пен. Филаделфия 1957ма
Космос, Курт фон: вечен мир: мир и мир планове повиквания от Възраждането. Мюнхен 1953, стр. 97-116 и стр. 321-341.
Rose, Курт: син на адмирал. Giessen, 1991
Soderlund, Жан: Уилям Пен и основаването на Пенсилвания 1680-1684: документална история. Филаделфия 1983та

Mu'ahid

2009-02-03T00:22:00.001+01:00

Mu'ahid

Mu'ahid (арабски معاهد, DMG братството ʿ āhid), произхождащи от Ahd (عهد / ʿ ahd / "Споразумението"), буквално означава "пакт-Maker, съюзник" и се отнася към не-вярващите, за да живее ислямската страна и господство на ислямското правителство разпознава или невярващите, които отвън на Ислямската територия е жива, но е страна, която подписа споразумение за мир с мюсюлманите е затворена. Както Mu'ahidin бяха в средновековната Ал-Andalus особено християните, които е представил на ислямската правило.
Според класическата ислямска право е мир между мюсюлмани и мюсюлмани nichtunterworfenen не са възможни, но само hudna нарича максимум десет години от прекратяване на огъня.

Литература

Ignatius Робърт Бърнс, Едуард Пол Chevedden: Договарянето култури: Двуезична Отказът Договорите в мюсюлманско-Crusader Испания при Якова Conqueror. В: Средновековна Средиземноморието. Том 22, вид калкан, Leiden 1999, ISBN 90-04-11244-8, стр. 204-207: "Кристиан Пакта-дейци (Mu'ahidun)"

Kulturkampf

2009-02-03T00:21:00.002+01:00

Kulturkampf

Културата сблъсъка е спор между Католическата църква под папа Пайес IX. и Кралство Прусия и Империал немски империя под канцлер Ото фон Bismarck от 1871 до 1878 / 1887-ма

Щото

Тази точка не е достатъчно доказателства, за да (литература, интернет страница или отделни документи) инч Тези данни са следователно е вероятно да бъдат изтрити. Помощ Уикипедия, като използват данни и добри доказателства recherchierst паста. Моля, премахнете тази последна Warnmarkierung.

Щото на културната борба е мнението на бившия пруски правителство:
1. публикуване на списък на съвременни богословски и социални убеждения и учението на Папа Пайес IX. през 1864, което Църквата е трябвало да отхвърлят (Учебно Errorum). Това означаваше, между другото, и двамата на обявяване на философски идеи, като тези на натурализъм, рационализъм, и пантеизъм, както и отхвърлянето на социализма, комунизма, национализма и либерализма.
2. бе в първия Ватикана Съвета от 1870 на догма на папската непогрешимост е определено, когато, по въпросите на вярата и практика, обучение "авторитетно" обнародван. Особено в областта на немски език, имаше протести срещу тази нова доктрина, която е църковна отцепване дойде. Така наречените "Стари католиците" е толкова от църквата да поучава отменено. Тъй като преподаватели, но също са държавни служители, правителството видяха това като намеса в нейните дела да.
3. позволено Католическата прусашки отдел на Министерството на културата в полски територии, че училищата се преподава на полски, което е в противоречие с немски разбиране на пруски държавно управление нарушени. Това Bismarck заяви:
"От създаването на католическата отдел" в духовно служение, статистически данни за бърз напредък на полския народ за сметка на немски в Познан и Западна Прусия, без съмнение, както и в Горна Силезия е стегнато до тогава част от Прусия, Wasserpolacken "polonisiert."
"В Познан и Западна Прусия бяха докладите на официалните идентификация на хиляди немци и цели села, в предишното поколение бяха официално немски, от влиянието на католическата полски разделение и официално повдигнати, Полша" беше споменато. Според компетентността, която отдел бе възложена поръчката, може да бъде същият без този отказ не помага. Този отказ е бил убеден, след като ми следващата цел да се стремят да. "

В случай на културното борят по мнението на германския център страна в реч, изнесена от Лудвиг Windthorst в 43-та Среща на Райхстага, 14 Юни 1872 заяви:
Ако, обаче, че сме започнали войната, с особен акцент върху учебната програма и Encyklika [ПКР] посочени, така че не забравяйте, че тези два документа, от 1864, хайде. Тъй като времето е 1866, годината 1870, и че някои състояние, в Германия. Никога не е толкова далеч и в Прусия нещо опасни за правителството по тези въпроси е намерен. Не, господа, борбата започва по различен начин. Когато Австрия niedergeworfen, когато Франция niedergeworfen, както беше - като министър-председател, Господ канцлер показан - на нас възразяващата страна на Протестантския империя чен говори на триумфа на протестантство и евентуалното изхвърляне и завършването на Реформацията, дойде Gneist професорът с доклада си срещу религиозни, както бяха Kanonisten това, което сме сега в района на пруски министър на културата и вижте какво, под председателството на проф. Gneist всички красотата съвети, които ни носи и сега и ще , а след това дойде Kanonisten и е резултат от факта, че прусашки конституцията е прекалено далеч няма, че изпълнението на тревожно е, че ние трябва да се покае - videatur Hinschius, videatur гълъба в неговия вестник и неговото канон.

Политически репресии

След това на 8 Юли 1871, Католическата отдел в Министерството на културата на Прусия е разтворен, подбуждаше съпротива от страна на опозицията център, политическото крило на католицизма беше. Bismarck е загрижена за да гарантират, че църквата и държавата са разделени, защото това е политическо влияние на католическата църква да работи като "staatsgefährdend" инсталации. Затова той се опита с репресивни означава "царство врагове", за да унищожи. На 10 Декември 1871, на "духовенството клауза", както § 130а в областта на Наказателния кодекс, който гласи:
"А свещеникът ... ... какво работите на държавата по начин, който застрашава обществения ред по този въпрос на съобщение или дискусия прави със затвор крепост или затвор до две години лишаване от свобода."
Той дойде в началото също политически мотивирани лишаване от свобода от католически свещеници срещу Mieczysław Halka Ledóchowski на архиепископа на Познан. Той става максимално наказание от две години лишаване от свобода.
През 1872 г., йезуит закон, който забрани на йезуит ред. Училището закон (прусашки културата министър Adalbert Falk) състоянието поема контрола на всички училища в Прусия. Също така през 1872 г. дипломатическите отношения с Ватикана отменена. В една реч Райхстага потвърдиха Bismarck с надпис "След като отидете Canossa не!", Своето намерение, в конфликт с католическата църква "да не се дават подножието ширина. В момент на културата се борят отбеляза Maigesetze на 1873, държавния регулиране на католическата църква да се гарантира. Те бяха, че:
Духовенство, могат да бъдат използвани само след съхраняване държавен изпит култура поеме офис
Уведомяване на всички духовенство в държавната
Право на обжалване държавните съдилища, ако някой от църквата със санкции, ще се
Улесняване оттеглянето църква
1875 е също в прусашки граждански брак, които църквата сватбата трябваше да отидем напред. Този закон е в следващите години за цялата територия Райх разширена. Хлябът кошница Акта за 1875 г., църквата прекратени всички държавни субсидии. През май 1875 манастирът е бил последван от право (Резолюция на Конвента за всички кооперации, с изключение на медицински сестри, в Прусия). Законодателството не успя, но техният ефект, тъй като център възниква от 1874 Райхстага избори, както и засилени, броят на избирателите в двете Прусия и германското Райх двойно.

Следвам

На 13 Юли 1874 извършвани Католическата занаятчии Eduard Франц Лудвиг Kullmann култура сблъсък заради нападение срещу Bismarck, но само леко ранени.
Когато Пайес IX. Починал през 1878 г., следвана му Лъв XIII. в офиса. В преки преговори с CURIA, суровата закони се оттеглил. През лятото на 1882 Прусия се върна дипломатически отношения с Ватикана. В 1886 г. и 1887 закони, приети мир накрая доведоха до разрешаване на конфликта. Лъв XIII. обявени на 23 Обществени през май 1887 на "битка, която повредени църквата и държавата, не се използват" за прекратен.
В йезуит законът бе само 1917 г., духовенството до 1953 г. в раздел Федерална република и задължителното граждански брак само с действие от 1 Подигнах през януари 2009.
Законът училище остава запазена. Културата войната като по този начин за отделяне на църквата и държавата. С Ваймар Райх конституция е тогава отношението на църквата и държавата днес, за да му текущата версия.
Заслужава да се споменава също така, че (предимно протестантски) "консерватори" The Bismarck на Kulturkampf законодателство отхвърлена, а "либералите" я подкрепи. За "център" себе си (т. нар. германски католически център партия) беше засилена от кризата изглежда. Bismarck е в състояние да смаже политическите опоненти и не е готова да се справи с религиозните сили да се организира, след като той е важен гола в сила. Дори и на либералните партии бяха засилени от кризата изглежда. Тя е била тяхната идеология рационалист, че те Bismarck в борбата срещу католицизъм подкрепа. Една от причините за края на културната борба е неизбежен социалистически закони, които се изисква мнозинство от Bismarck, които той, обаче, че либералите не би могло да се очаква.

Възникване на понятието "култура" сблъсък "

Концепцията на културата се сблъскват за първи път на 16 Януари 1873 година в немската Райхстага на ползване на Рудолф Virchow, където той е работил в съвета на "законопроект за заетост и обучение на духовенство," заяви: Имам убеждението, това е голяма култура сблъсък.
В писмен изборите от Virchow повикате Прогресивна партия, 23 Март 1873 той повтори този израз. Терминът е coined от Католическата Натиснете и иронично присмех от либералната преса ентусиазъм защитава.

Друга дума значения

Някои години по-късно (1903-1908) счупи академичната култура сблъсък от фиксиран понятие от историята за студенти confrontations между богати и разпространението на Католическата студентски асоциации.
Понятието "култура" войната "бе за известно време и в друг контекст, например за глобална" битка "между културите на различни страни и култури (като Самюел Хънтингтън стр. в известната си книга сблъсъка на цивилизациите - преведен на английски под заглавието "сблъсък на цивилизациите", въпреки че "сблъсък на цивилизации," по смисъла на първоначалното заглавие по-добре за тази цел), за борба с "културна хегемония" в рамките на едно общество и по-специално за определянето на властта над самостоятелно разбиране и идеалите на една нация (вж. нови права промяна на стойностите), както и в редица области.
През септември 2008 г. епископ Fuldaer Хайнц Йозеф Algermissen на заседание на Форума немски католици, че католиците в Германия, като се има предвид текущата дебат за равенство на половете и предполагаемо "промоция на хомосексуалността" в нова културна битка за "истинския укрепване на семейството "Виждам.
Вижте също: Badischer Kulturkampf

Литература

Карл Zuchardt: The култура война, и Bismarck. Хале (Заале): Evang. Конфедерация, 1912, 51 стр. (брошури на немски протестантски; бр 330/31)
Георг Франц: Култура сблъсък - държавата и Католическата църква в Централна Европа. Издател Георги Г. W. Callwey, Мюнхен, 1954

Kulturadäquanz

2009-02-03T00:21:00.001+01:00

Kulturadäquanz

Kulturadäquanz из произходът е правен термин, от съществително "Култура" и от Прилагателното "адекватни" (подходящо) производни юридически термин "адекватност" се оформя.
Изискването за "Kulturadäquanz" е в така наречените "Решението на Федералния Тютюн формулирани до практически ограничения на основния закон гарантира свобода на религията да се определят. След това, в основния закон, тъй като свободата на вероизповедание гарантирани само дотолкова, доколкото те са съвместими с идеите на модерната култура е народи. Тези "Kulturadäquanzklausel" е признание за различни причини да не uncontroversial и сега е може би най-голямата част са не като "част от основната концепция на религиозни" изглед.
Към момента на издаване на Kulturadäquanz от увеличеното присъствие на не-християнски последователи на световните религии в Германия, отново е необходимо. Предвид тази сравнително нова ситуация, може с право да се попита дали търсенето на идеологически неутралитет на държавата на схематични предполага равнопоставеност на всички религии, независимо дали е диференциация е позволено, на базата на реалните различия между религии и идеологии и тя не се е без значение.
Особено въпросът за ислямското религиозно образование повдига въпроса за това как държавата kulturadäquate съдържание да спазват.
Дори и от правна гледна точка на културните изследвания е проблем на Kulturadäquanz били споменати. Ако се предположи, че на първо място религии не са базирани на статут на частен въпрос може да бъде намален, но че тя се основава на тяхното съдържание, за да kulturbestimmende размери, и ако някой се взема под внимание, че християнската култура на Европа значително се е mitgeprägt, с също така и основните изисквания на Европейския просвещение вдъхновено от християнски идеали, тогава тя изглежда да има представители на различни религии да се демонстрира Kulturadäquanz да попитам, преди да ги възможността на училищното религиозно образование е даденост. Това е признание на общо разбиране, в зависимост от различните религии в моралните последици на практика не се различават, а доктринерски съдържанието са изцяло частен въпрос, обществеността не се говори. Това разбиране за религията, която идва от просвещение и пример в "пръстен притча" от Lessing на Нейтън мъдрите е обяснено, но тогава може да бъде под въпрос дали това е реалност на различни религии и техните последствия ще се срещнем.

Разпятие решение

2009-02-03T00:20:00.000+01:00

Разпятие решение

обяви: 16 Май 1995 г.
Дело Име: конституционни жалби на малки ученици и зависими родители образование
Справка: 1 BvR 1087/91
Източник: BVerfGE 93, 1
Следвайте история: приемането на нов Бавария образователни и инструкции Закона 1995

Резюме
1. Монтирането на кръст или разпятие в класните стаи на обществена училище, училището не е изповед, нарушава член 4, ал 1 GG.
2. § 13 ал 1 изречение 3 от училищата за основните училища в Бавария, с член 4, ал 1 GG непоследователна и недействителни.

Разпятие решение (известен също colloquially разпятие управляващата), решението на Конституционния съд, посочени в части на Бавария държавни училища от 1983 г. да бъдат противоконституционна и недействителни в съответствие с което, във всеки клас на началното училище в Бавария, A разпятие или кръстче е да се прибегне. В разпятие решението е значителен решение за връзката между религията и държавата в Германия.
Водещи жалбата са тримата студенти и техните родители, последователите на anthroposophical вярата "и" против "християнин влияние върху техните деца от crucifixes били.
Съдът видях чрез основния закон предоставя пълна свобода на религията и убежденията на студентите от чл 4 GG ранени, ето така наречената отрицателна свобода на убеждение. С този прост, ако (национално) законодател не е в обичайната рамка на съществуващите основни пречки се намеси. Освен това, съдът посочи, че държавата не е само задължение на религиозна неутралност на Конституцията имате (чл. 4 GG GG и член 140, член 137, ал 1 Ваймар Райх Конституцията). Той не може да си много повече свобода на религиозните убеждения или определена професия (в този случай християнски), тъй като такова състояние, нито религия, нито права за себе си може да предприеме.

Основни послания

За юридически развития в Германия, разпятие решение особено значима, защото конституционните принципи за конкретни практики за неутралност в училище да я тури:
Неутралност чрез самообучение ограничения, които държавата, по смисъла на горепосоченото Критерии не си философска позиция може да бъде, ако друго не е гражданин като основна институция няма
Неутралност по съвместителство, че държавата е съвместното съществуване на религиите в светлината на толерантността и взаимното признаване толерира и насърчава,
не неутралитет по стерилитет, че държавата не е напълно бездушен към света изправен пред своя персонал или около някоя религиозна дейност е забранена. (Това е в по-късните решения headscarf като резултат от продължи, но е бил ограничен в подробности).

Подробни отчети

В християнски кръст не е само културен символ, както и не е религиозен символ за човечеството или милост. Тя е символ на конкретна религия.
Чл 4 GG защитава от този на гражданите в държавните предприятия, създадени задължение помещения (образование) влиянието на определена вяра се прекратява, без да е в състояние да избяга това.
Дори и за лица в специални отношения, като например студенти прилага основно право на религиозна свобода изцяло.
При деца на възраст под 14, което не се основава на религиозната свобода (вж. Раздел 5 RelKErzG) се определя от "кръстче в училище" за свобода на родителите нарани децата си по отношение на определени убеждения за обучение (чл. 6 ал 2 GG - Образование свобода).
Религиозната свобода на студентите и образователни права на родителите за всеки друг е "внимателно балансиране" в съответствие с принципите на практически съгласуваност.
Тъй като такъв "лек балансиране" в този случай не е възможно и религиозните мнението на някои студенти с други студенти, не могат да бъдат наложени, нарушени кръстове в училищата, училищата не са поети по принцип е против конституцията.

Последици от решението

В разпятие решение на Федералния конституционен съд от 1995 г. до сега до голяма степен остават без практически последици. Според баварското правителство, кръста в класната стая продължават да остане в норма. Само при специални оправдани "атипични изключителни случаи" трябва да бъде на отделни дейности, които трябва да бъдат предприети определени. След § 13 ал 1 изречение 3 от училищата за основните училища в Бавария е била обявена за недействителна, баварското правителство на 23 Декември 1995 г. (GVBl. 850) нов закон в Бавария образование и обучение право в член 7, параграф 3 по-горе. Клауза 1 гласи: "Като се има предвид историческия и културен характер на Бавария е във всяка класна стая с кръстче приложени."

Популярни жалби срещу този закон, Баварската Конституционния съд от 1 Август 1997 година е била отхвърлена с мотива, че няма нарушение на конституцията на Бавария съществува в Закона за уреждане, тъй като е предвидено. Федералният Конституционен съд е конституционни жалби срещу решението не е решение, прието. Федерален административен съд е постановил, че за един разумен дисиденти и не-неуловим начин се появява, когато изискванията на основание на опозицията не са overdrawn.

Баварската административен съд реши в 2 Януари 2002 постановил, че "Свободна държава Бавария е длъжен, в класните стаи, в която учителят преподава, lamenting упадъка кръст (3 B 98563). Съдът разглежда делото като атипични съдебната оценени.

В друг случай, на Административния съд на Аугсбург на 14 Август 2008 г., на иск от учител от атеист, склоновете на кръстове в класните стаи, в които той преподава, които са приложени, (Au 2 K 07347). Съдът не е убеден, че на учителите чрез кръста в класната стая на тежко психологическо бреме страдат, които оправдават изключение

Литература

Гари С. Schaal: The "разпятие решение" и неговите последици. В: Robert C. Van Ooyen, Мартин МЬОЛЕР (ред.): Федералният конституционен съд в политическата система. VS Verlag für Sozialwissenschaften, Wiesbaden 2006, ISBN 3-531-14762 -5, стр. 175-186.

Вижте също

Отделяне на църквата и държавата
Headscarf управляващата

Headscarf управляващата

2009-02-03T00:19:00.000+01:00

Headscarf управляващата

Така наречените headscarf заключение е решението на Bundesverfassungsgericht от 24 Септември 2003 г. (2 BvR 1436/02), в който е станало, дали ще бъде мюсюлманско-преподавател в училището настройка може да бъде отказано, тъй като тя възнамерява да създаде специален мюсюлманските headscarves в училище и по време на уроци, за да носят.

Headscarf управляващата

обнародва
24. Септември 2003
Дело Име: Verfassungsbeschwerde срещу решението на Административния
Източник: BVerfGE 108, 282

Изявление
А забраната за учителите, обучение в училище и да нося headscarf, изисква достатъчно специфична правна основа. На изпълнителната власт на страната не може по своя собствена сила да отхвърли кандидат така.

Факти

Мюсюлманския учител Fereshta Ludin търси работа като държавен служител по пробация в училище на държавата на Баден-Вюртемберг. В Oberschulamt Щутгарт отхвърля искането поради липсата на настройка личен фитнес, тъй като тя не е подготвен по време на уроците по носеше headscarf да избегнем. В частност, headscarf свързани с "обективни" ефект на културно разпадане не е правителство неутралитет по въпросите на вярата да се споразумеят.
Срещу отхвърляне на отношението доведе г-жа Ludin пред административния съд в провинция Баден-Вюртемберг и Федерална административен съд бе отхвърлена.

Присъда

Втората Сената на Федералния конституционен съд подчерта, че нарече решението на Федералния административен съд и по случая обратно там.
Противоречивите решения на административните съдилища и компетентните органи на Баден-Вюртемберг боли - така присъдата - учителят на техните основни права. Съдът отиде на тема "носеше headscarf е да бъдат оценени в този контекст, на жалбоподателя за членство на Ислямската религиозна общност и тяхната лична идентификация, както и Muslima. Квалификацията на такова поведение, като липса на годността за поста на учител в първични и вторични употреби в правото на жалбоподателя да имат равен достъп до обществена длъжност по силата на член 33 ал 2 часа до 3 ч. GG, във връзка с това в чл 4 ABS . 1 часа-2 ч. GG гарантира основните права на религиозна свобода, без да е до момента е необходимо, достатъчно правно основание за някои съществува. По този начин, на жалбоподателя за достъп до обществена длъжност в конституционно жизнеспособни начин, който не е бил отказан. "
А забраната за учители, училища и преподаване в мюсюлманските headscarf да нося, направи това в съответствие с правните управляващата режима на съответната държава: нарастващата религиозна плурализъм, свързани със социална промяна за законодателите биха могли да доведат до предефинирането на степента, допустима религиозни препратки в училище съм. - Тъй като в този случай различните основни права стандарти, за да се конкурират една с друга, не е (подобно на овластяване намеса в основните права) конкретната форма на headscarf забрана на законова основа.
Решението е с пет срещу три гласа, съответно.

Sondervota

Съдиите, решението не одобрява, критики, че мнозинството в Сената, някои задължения на длъжностното лице (в контекста на религия или убеждения свобода са) вероятно само чрез парламентарно законодателство оправдано. Те вярват, че е задължение на служителите не държавна намеса в свободно общество, но вместо това downside на свободата на този гражданин, публичният орган в лицето на противоположния възниква служители.

Становище

В заключение, становището на заседанието е включен експерт лекции. Те обясниха, че "завесата на младите жени, също ще вземе до диаспора ситуацията в собствената си идентичност, както и за традициите на техните родители трябва да бъдат взети, като причина за носенето на headscarf бе желанието бе споменато, като знак за сексуална липсата на по-автономна защита и да спечелят самостоятелно интегриране. Носенето на headscarves трябва да бъде в ролята на публичните религиозни ориентация в собствения им живот проект на документ, но са израз на индивидуално решение и не са в противоречие с модерен начин на живот. Запазването им разлика е разбирането на жените състоянието им интеграция. Въз основа на експертните ръководени и оценени качествени интервюта не са представителна отчети за всички живеещи в Германия мюсюлманските жени вземат резултатите от изследването показват, обаче, че като се има предвид разнообразието на мотиви в тълкуването на headscarf не е знак за обществото, подтисничеството на жените намалява съм. Напротив, на headscarf за млади мюсюлманските жени, свободно избрана средства, за да бъде в състояние, без да се нарушават културата на произход с самостоятелно определят живота. На този фон не е установено, че жалбоподателят сам по това, че носи headscarf, някои мюсюлмански учениците да развият стойности, съответстващи на разпоредбите на основния закон на жените и неговото прилагане в собствената си живее трудно. "
Постъпила консултации с други държави в прессъобщението на Федералния конституционен съд: "Един от учителите за религиозни причини headscarf носене, обаче, може да бъде особено силен ефект, тъй като на студентите за целия срок на училище с фокуса на класната стая дейност е учител без алтернатива лицето . Тя няма сигурна емпирична основа се смята, че носенето на headscarf решаващо влияние върху религиозната ориентация на учениците в учебните заведения се. Изслушването експерти са принадлежали на никакви доказателства за такова влияние върху децата от развитието на психологията доклад .

Значение и реакции

С напрежение се очаква преди решението на съда е дали начинът, по който френските secularism на държавната Върховният съд се иска или дали религии в публичното пространство, дизайн, възможности и как ще съдът отношението на религиите към взаимно опрощение. Въпросът тогава християнството и исляма, предоставени равни права да бъдат сякаш не resolvable.
Съдът счита за алтернатива, но не е включен във федералното правителство, но с решение на законодателя, въз основа на всяка забрана направени.
Критиците твърдят, че съдът е избегнатата на въпроса и не толкова ясно решение, преди да натисне полезна.

Влияние

Реакции на страните, новите правила

Поради това решение, някои страни са парламентите на Федерална република Германия правни разпоредби относно носенето религиозни рокля, приет от учителите.
Оттогава, въпреки законоустановената забрана на учители в държавни училища в провинция Баден-Вюртемберг, политически, религиозни, идеологически или други подобни изрази, които са външни, подходящи за неутралитет на страната към учениците и техните родители или на политически, религиозни или философски училище giösen да застрашат мира или да наруши една до исляма са превърнати техния учител шапки първоначално отглеждани в класната стая. Това беше решено от Административния съд на Щутгарт на 7 Юли 2006 година. Имаше Щутгарт Hauptschule учител закон, въз основа на принципа на равно третиране призовани. Учителят се обърна срещу указанията на Oberschulamtes Щутгарт, с нея са били забранени в класната стая да нося headscarf. Освен това беше разгледано от носенето на форма, подобна на ОСП обвързани, шията район, който обхваща headscarf не е израз на политически, религиозни или идеологически изявление съдържание. Носиш шапката не абстрактни опасност от нарушаването на мира в самото училище, или дори да заплашат неутралността на държавата. Изпрати на нарушение на инструкцията срещу принципа на равенството, че никой не поради вярата си, неговата религиозна принадлежност или политическата си принадлежност или недостатък е за предпочитане, тъй като ответникът Парцел и др. аванс не срещу монахини, които правителството на началното училище в Баден-Баден в религиозна носия Lichtental общи образователни курсове преподава. "Състоянието на Баден-Вюртемберг, държани че монахиня на навик е християнска традиция, защото заповедта в историческото развитие на Европа, особено в образованието и хуманното отношение към kulturschöpferisch имаше трикотажни. § 38 параграф 2, изречение 3 SchulG възприемането на учебния мандат в рамките на конституцията на държавата на Баден-Вюртемберг и представянето на християнството и западните образователни и културни ценности и традиции на забраната върху религиозните изразяване чрез изключване на учителите в класната стая, независимо дали чрез волята на законодателя направо на монахиня на навика си да се прилагат. На обжалване от страна на Административния съд на 14 Март 2008 оригиналните инструкции от Щутгарт Oberschulamts и отменени решението на Административния съд в Щутгарт. Учителят не успее срещу дадена услуга от училището, инструкцията е законна. Нарушаване на принципа за равенство не е бил в съда, защото в училище религиозно мотивирано дрехи или други външни изразяване на религията, независимо от пола на учителя и не забранява изрично срещу жени, ръководени Ислямска headscarf или шапка е насочена.
Под номер VF-11 VII-05, Баварската Конституционния съд на 15 Януари 2007 постанови, че баварското право и правните разпоредби - според пресата изявление - са конституционни, "според която външните символи и дрехи, които религиозни или философски убеждението, изразено от учителите в класната стая не може да се носи, при условие, че символите или дрехи за ученици и ученици или родители като израз на отношението може да се разбира, в съответствие с конституционните ценности и образователни цели на Конституцията, включително и християнски нощ чужди образователни и културни ценности, не е съвместимо. "
Федералните разпоредби в преподаването на безалкохолни Значи от състоянието на държавата. Ако, в северните провинции на Германия, особено в трите града-членки, Берлин, Хамбург и Бремен, по-скоро либерален режим работи, той ще площ в южната федерални държави от Германия за повече от християнско-западен "Култура"-базирани схема е предпочитан.

Не приложимостта на бъдещите учители

Управляващата от Федералния конституционен съд, не се отнасят за бъдещи учители, които искат да завършат положение на чиновник.
Разпоредба в Бремен Училища, в които по мнението на по-ниски съд секретар също вътре в headscarf забраната беше одобрена от Федералния административен съд за конституционен поради обявена неприложими, ако училището не действително наруши мира ще бъде. За учителите, държавния монопол върху образованието, въпреки че професията, например, за частните училища, включително и неправителствения сектор са упражнени. Това беше в контекста на член 12 от основния закон в полза на бъдещите учители в балансирането процес, както и фактът, че училището за администриране и контрол на служителите по-бързо в конфликти и да се отговори по-ефективно, отколкото учителите служители.

Литература

Улрих Battis, Петер Фридрих Bultmann: Какво следва за законодателите от решението на Конституционния съд главата шал? В: JZ. 59. Я. Г., 2004, стр. 581-588.
Робърт Dübbers, Zemfira Dlovani: The "headscarf спор" пред Федералния конституционен съд - даден фарс. В: труда и право. Вестник на труда практика (AUR). 52. Я. Г., 2004, ISSN 0003-7648, стр. 6/11.
Klaas Engelkes: След headscarf решението на Федералния конституционен съд - задължителна сила на решението и избор на страните. В: BayVBl. 50. Я. Г., 2004, стр. 97-101.
Мартин Morlok: законодателната власт е на влака - към headscarf решението на Bundesverfassungsgericht. В: Младежта и Закона за образованието (RdJB). 51. Я. Г., 2003, ISSN 0034-1312, стр. 381-392.
Роберт ван Ooyen Кристиан: The "headscarf решение на Bundesverfassungsgericht между плурализъм теория (Kelsen / Fraenkel) и държавните теология (Хегел / SCHMITT). В: JOER. Neue Folge, Bd 56, 2008, стр. 125-140.
Роналд Pofalla: headscarf Да - не разпятие? Сред противоречията на юриспруденцията на Конституционния съд. В: NJW. 57. Я. Г., 2004, стр. 1218-1220.
Майкъл Sachs: възраждането на специални отношения с насилието? В: Северен Рейн-Вестфалия администрация листа (NWVBl.). 18. Я. Г., 2004, ISSN 0932-710X, стр. 209-214.

Швейцария минаре спор

2009-02-03T00:18:00.000+01:00

Швейцария минаре спор

Както Minarettstreit швейцарските медии са в спор по места (в Wangen bei Olten, Langenthal и ще SG) са възникнали, когато местната мюсюлманска общност да му минаре молитвен дом иска да изгради.

Въведение

Планирането заявления за minarets в Wangen, Langenthal и ще ДВ през 2006 г., sparked частично протест на местното население и политически дебати за това как изграждане на джамии заявленията трябва да се работи. Изграждането или обновяването на ислямската молитва стая беше досега рядко водят до противоречия и sparked насилствени реакции, просто наскоро, когато, A минаре бе планирано.
От около 310000 мюсюлманите в Швейцария, са около 160 джамии, използвани като помещенията, където тя обикновено се нарича Hinterhofmoscheen. В момента има три джамии, както и прилежащите минаре в Швейцария: Махмуд на джамията в Цюрих, джамията в Женева, и джамия на Ислямската-албанската общност в Winterthur. През 1960 води до малко критика от minarets.
Противоречия, свързани с изграждането на джамии и minarets, има и други страни в Европа, където около ислямски символи в публичното пространство се обсъжда.

Хроника

В Minarettstreit започна в началото на 2006 г. с опозицията за планиране на приложения на съществуващи minarets на мюсюлманската молитва стаи в три швейцарски общности (Wangen bei Olten, Langenthal и ще SG), както и с плана за изграждане на ислямски център в Берн, най-големият център за мюсюлманите в Европа трябва да бъде. В "спора" на главата, до началото на инициатива срещу строителството на minarets "от консервативните политически кръгове. Планирането заявления са частично до днес в очакване. Много политици от всички партии са изразени за Minarettstreit.

Планиране на заявления за Minarettbauten

Wangen bei Olten

Случаят привлече бузите в първа помощ. След обявяването на Minarettbauvorhabens от турската културна асоциация по Wangen е консервативна местните политици подпис събиране срещу Minarettbau стартира. За допълнителна противоречия, причинени тогава, че турската културна асоциация в бузите, на минаре на планиране прилагането му джамия са представили на сграда в непосредствена близост до знамето на Швейцария и Турция, под чийто флаг плава корабът със символа на сив вълк повдигнат и това aroused страха, че Култура клуба имат връзки с изключително право обединението Грей вълци. Заявлението бе окончателно отхвърлено от строителни площадки, като турски клуб Olten-културни обжалва решението. Жалбата на турската асоциация е била одобрена от кантонален изграждането и Министерство на правосъдието на 13 Юли 2006 одобрена. Изграждането и правосъдието отдел отбележи, че в клуба строителни разрешения за изграждане на шест-м-висока символична минаре на покрива на неговия клуб помещение в индустриалната зона на общината да предостави това. Жителите и две общността резиденти бузите бузите повдигнати оплакване кантоналните административен съд, който отхвърли на 23 Ноември 2006 г. обжалване. Впоследствие, бузите жители жалби на Швейцарския федерален съд, на 4 Юли 2007 бе отхвърлено.
Началото на септември 2007 г. потвърди, членовете на борда на турската културна асоциация с швейцарските ТВ шоу Швейцария Новини че минаре ще бъдат построени. Беше отворена само в какви цветове и материали, от които минаре е установена. От населението, са били широко се очаква, че в клуба временно до изграждането на минаре биха се отказали.

Langenthal

В Langenthal исках мюсюлманската общност Xhamia д Iggles Langenthalit разширяват техните джамия. Те варираха затова планирането на заявлението за разширяване на съществуващите клубове и молитва пространство, т. е. за изграждане на трета страна, по договаряне, а не beschallbaren минаре и изграждане на купол покрив, А. Както и в бузите, местните хора подписаха петиция с 3500 подписа срещу Minarettbau Включено. Срещу планиране заявление до изтичането на крайния срок за обжалване на излезлите юли 2006, но само 76 получените възражения в Сити сграда. Градът одобри строителството през декември 2006 г., след като мюсюлмански религиозни общност е договорно задължен да молитва повиквания от минаре планирано да се откажат.
20 противника дойде с нея жалба до кантон на Берн. През април 2007 г., енергетика "на кантон на Бернската на жалби срещу реконструкция на ислямския културен център в Langenthal одобрени строителни разрешения и градът отново. В кантон има обявени по следните причини: липса на работа и оползотворяване (с цел да се прецени дали строителство проект, който включва минаре принадлежи, в жилищната площ е zonenkonform); липсата на изясняване на това дали управлението на местния клуб кетъринг се изисква разрешение беше ясно дали големи събития Паркирането на разположение. Файловете са сега обратно към града на Langenthal, която сега е на фактите отново и след това проверете отново на разрешение за строеж, трябва да решат. Това решение ще бъде обжалвано отново.
Следва да се отбележи, че на практика едно и също време, както в Langenthal Minarettstreit започва изграждането на по-видни сикх Temple Gurdwara европеец е бил завършен през Langenthal.

Ще ДВ

През ще иска местните ислямски-албанската общност от средата на 2006 г. минаре изградени. Конкретно, A кубовиден с полумесец възникне, Имам на религиозната общност, Bekim Alimi, беше с плановете му вече присъстват в Берн. Като място за джамия е област, в непосредствена близост до магистрала A1 най ще за обсъждане. От друга страна, е била разработена от SVP през септември 2006 г. призова за движение, че сградата код за забрана minarets рекорд. Първоначално отхвърлена от ноември 2006 Санкт Гален Предложение от правителството с аргумента, че това нарушава свободата на вярата и правото на половете заповед. Нещо повече, те мотивирани, че не съществуват обективни причини, религиозни сгради в разрешителното, да бъдат третирани по различен начин от другите категории сгради. Правителството поиска от Kantonsrat Nichteintreten относно предложението.
В Thurgauer лекар и председател на чадъра организация на ислямските общности от Източна Швейцария и Княжество Лихтенщайн (Digo), Hizham Maizar каза Bekim Alimi имали с неговите социални и културни участие в Tatbeweis ще докаже, че той не е извършено в ислямските паралелна структура, но с местното дружество искаше да живее.

Берн-Wankdorf

В първата, необвързващи искане за 60 до 80 милиона франка скъпо исляма център с магазини, четири-звезден хотел, музей и джамията в гр. Берн, Bernese на Съвета на 1 Юни 2007 година не са настъпили. В Umma, мюсюлманския чадър Bernese, планирано за бивша кланица сайт в Берн Wankdorf строителен комплекс с брутна площ от 23000 кв. м, с площ на пода на 8'400 квадратен метър. В ясни насоки за използване на Wankdorf област в становището на съвета няма място за проекта, а също и на други места в гр. Берн е имало възможност за изграждане на този вид
Берн на общинска подкрепа междукултурния диалог, като планира построяването на къщата на религията. Но имаше град през април 2007, строителни разрешения, издадени.
Инициатор на културния център, състоящ се от благородна семейството на ирански-роден Shiite Farhad Afshar, е подчертал в предишни проекти, мюсюлманите могат да участват само ако проектите с представителна джамия минаре възниква.

Инициативи срещу minarets

Както бе споменато по планиране са били подадени заявления, противоречието трябваше отдавна е националната политика и медии. Швейцарската народна партия (SVP) информираха я ранно отхвърляне на minarets в Швейцария. Досега имаше политически инициативи, които са изграждането minarets забрана не би било успешно.

Парламентарната инициатива срещу minarets в кантон Цюрих

В Цюрих околийски е създадена през септември 2006 г. Парламентарната дебата на SVP инициатива, A Bauverbot на minarets в кантон Цюрих имаше за цел (текстът на това предложение за "Раздел 294 на планиране и изграждане ZH:" строителни разрешения за сгради с minarets са в областта на кантон Цюрих не се дава "). Инициативата бе подкрепена от швейцарските демократи (SD) и Федералната демократичен съюз (EDU) подкрепя, страните планира Minarettverbots инициатива вече е през април 2006 година. Инициативата е създадена в Кантон парламент само с 62 гласа временно подкрепени (трябва да има 60 гласа). В последната съвети на инициатива в края на юни 2008, но получи само 50 гласа "за инициативата, 112 съветници са били против него. Това е най-Minarettverbot кантонално ниво временно изключване на таблицата.

Швейцарската народна инициатива срещу строителството на minarets »

На 1 Май 2007 г., федерална популярната инициатива, озаглавена "Към изграждане на minarets" (Накратко: минаре инициатива), който строителството на minarets в Швейцария искам да кажа, официално стартира. Беше стартирана от политици от Швейцарската народна партия (SVP) и Федералната демократичен съюз (EDU). На 8 Юли 2008 бяха представители на Инициативния комитет 113'540 валидни подписи за Съюзна фирмата. Това беше на 29 Юли 2008 г. официално създаването на инициативата.
Инициативата изисква следната формулировка във Федералната конституция (BV), както следва: "Изграждането на minarets е забранено." Разпоредбата е замислено като параграф 3 от член 72, Федералната конституция, отношенията между църквата и държавата са добавени.
Първоначално Инициативния комитет и други аспекти на инициативата искат да се включат, както бе през ноември 2006 г., "желанието да се гарантира, че принудителните бракове, адаптации на лично отмъщение правосъдието, не-признаване на държавния монопол върху насилието и неравенството между половете тълкуване на обучение от самото начало да бъдат предотвратени ».
Инициативния комитет е под ръководството на Националната Улрих Schlüer (SVP), Уолтър Wobmann (SVP) и Кристиан Waber (EDU) и включва 16 души. 14 членове на Инициативния комитет на SVP да включва (сред тях Оскар Фрей Сингър, Томас Фюхс, Jasmin Хътър и Lukas Reimann), 2 членове на EDU.
В навечерието на парламентарните избори на 21 Октомври 2007 год. беше Initativgegnern заяви, че инициативата е популистка кампания тактика. Той е под въпрос дали общите Bauverbot на minarets в Швейцария, с разпространението на ислямския идеологии, че западните общество са враждебно настроени към биха могли да попречат: "Това малко помощ срещу изграждането на минаре да се борят, без да знаят какво дейности в джамия ще бъдат предложени. По-важно от минаре е за контрол на дейностите в джамия. "Обща Bauverbot на minarets е започната от противниците също dialogverhindernd разглежда като минаре за мюсюлманите е знак за идентичност, като религиозни сгради на други религиозни общности, и то е в интерес на религиозната свобода (и спокойствието на страната), мюсюлмански джамии и minarets сами. (Аргументът, между другото, от Курт Кох, епископът на епархия на Базел, и настоящия председател на Швейцарската Bishops конференция.)
Инициаторите на инициативата Minarettverbots вярват, A минаре не принадлежат към джамията. В SVP-Bernese кантонален Томас Фюхс, член на Инициативния комитет, обясни, че действителната поклонение - джамиите - че инициативата не е засегната, но само минаре кули: "За упражняването на вярата не изисква минаре." Според Ислямската учен Reinhard Schulze, преподавател в Университета в Берн, е минаре, обаче, "за да джамията като църковна камбанария на църква." Първият minarets беше вече около 60 години след смъртта на Пророка Мохамед отпреди 1500 година и те са част от историческа традиция на исляма. Съществуването на 160, така наречените "Hinterhofmoscheen» без minarets, които се намират в Швейцария, там са повече доказателства за това, че ислямската вяра е засенчест съществуването в Швейцария, водена и строителството на minarets е приносът на мюсюлманите, от сенките Стъпка отвън и се установяват в Швейцария да се чувствам чужденец.
Петте водещи немски мюсюлмански организации се присъединиха на 15 Май 2007 г. в отворено писмо, изразява: "Ние сме убедени, че по-голямата част от швейцарската население, подобни инициативи не са mitträgt, ще бъде първият път, но ядрото на основните ценности на религиозната свобода. Това е образ на либералните и неутрална Швейцария, както в Европа и в целия свят, че зло. "

Реакция на Федералния съвет на Федералния народна Инициатива

Известният инициатива срещу строителството на minarets има сигурност комисия от Швейцарския федерален съвет (министър на отбраната Самуел Шмид, министър на външните работи Мишлин Calmy-Rey правосъдието и бивш министър-Кристоф Blocher принадлежат) към плана, установени и в смисъл, че швейцарските тайни служби, реакцията на ислямския партии относно минаре Инициативата следите. Calmy-Rey каза през май 2007 г. относно минаре инициатива: "Такава инициатива застрашава швейцарските интереси и сигурността на швейцарските граждани." В минаре противоречия в арабския свят символ, тъй като през юни 2007 г., след което на Народното SVP Улрих Schlüer от арабски телевизионен оператор Ал-Джазира беше интервюиран. Някои се опасяват, че като карикатура полемика в мюсюлмански кръгове до тежки реакции, които са насочени срещу Швейцария, може да дойде. На федерално ниво се стигна до един вид език схема приети за федерален съвет, Министерството говорител, и Швейцарската посланик в чужбина, чужди медии с въпроси относно инициативата ще се сблъскват, и са предназначени да "се избегнат всякакви недоразумения, от обективно за демократична политическа практика в Швейцария, относно съдържанието и статута на инициативата пролял. " Първият официален коментар по тази схема, беше приет през юни 2007:
"Няма забрана minarets в Швейцария. От друга страна в момента подписи за референдум инициатива събрани от такава забрана като разширение на член 72 от Конституцията на Съюзна подсказва. (...) Ако инициативата идва, режисьор на Федералния съвет (правителството) да направи препоръка за приемане или отхвърляне на Федералното събрание (парламент). Това проверява законността на инициативата и препоръчва, ако тестът е положителен, допустими гласоподаватели (граждани) за приемане или отхвърляне. Целта на инициативата е одобрено, ако гласуват в мнозинството от хората и кантони да бъдат обединени. В "Minarettverbots инициатива" би могла да бъде по-рано 2010 г., за да гласува. "
- Повишената тревога, тъй като инициативата минаре, NZZ на 1 Юли 2007

Правни проблеми относно Minarettverbots инициативи

Международно право от гледна точка на противниците на инициативата Minarettverbots

Политически Minarettverbots инициативи, независимо дали в кантоналните или национално ниво, казват, че въпросът за основните права в Швейцария. Общо ревизии, като част от Швейцарската федерална конституция, като федерални инициатива се стреми да бъдат задължителни разпоредби на международното право, не са нарушени (Art.193 BV и 194 BV), същото правило се отнася и до съответните инициативи на Националния одиторски (член 139, BV). Целта на инициативата е воденето например, международно право, от хора, прие конституционни изменения, които биха могли да се приложат, защото тя нарушава международен договор.

Дебат за анулиране на инициативата:
Беше обсъден след стартирането на инициативата през месец май 2007, дали популярни инициатива след нейното формиране, по юридически причини от Федералното събрание могат да бъдат обявени за недопустими (и по този начин до хората и никога не кантони представят гласуване ще бъде):
Според член 139, параграф 2 BV обявени Федералната асамблея инициативи, които нарушават международното право непреодолими (пра cogens) не са напълно или частично невалиден. Някои юристи са на мнение, че инициативата минаре противоречат на основните принципи на Швейцарската федерална конституция и Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ) и споря за широко тълкуване на понятието "задължително право.
Опасност за религиозната свобода:

В Minarettverbots инициатива, веднъж постигнати, би могла да свободата на религията, и по този начин Европейската конвенция за правата на човека нарушение (аргумент Giusep Не, бивш председател на Федералния Швейцария, в интервю с швейцарските Mittelland Цайтунг) и тя също може да бъде нарушение на расизъм криминални стандарт. Съответно, добавянето би "забрана minarets в Швейцарската федерална конституция, така и на практиката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа като цяло, в което швейцарското право професор Даниел Thürer като швейцарски делегира заема място.
За Марсел Stüssi, юридическо изследовател в Университета в Люцерн, резултатът е пат, че Minarettverbotsinitiative съответствие със закона за валидно и невалидно биха могли да бъдат и Федералното събрание ще бъде свободен да избере един или другите да решат. "Федералното събрание, като" пазител на доброто и само правото ", е по силата на техните публични власти и отговорност почти задължен да правните и политическите последици от евентуална Minarettverbotes оценка и неговите решения, според тях внимателно и разумно."
Липса на пропорционалността на конституционните изменения:

И накрая, правни аргументи, макар че може да се упражни правото на религиозна свобода и съвест, ако със закон, заедно с обществения интерес и пропорционалността са дадени. "Една обща забрана на Minarettbaus е не съвсем, защото не съществуват явни първостепенен обществен интерес", като Европа и международното право, експерт Astrid Epiney казах.

Международно право от гледна точка на proponents на инициативата Minarettverbots

Налице е малка част от юристи, при Minarettverbot няма нарушение на религиозната свобода и срещу правото да видим. Те твърдят, че религиозната свобода, гарантирана в първа инстанция на свободното упражняване на религията, това ще бъде чрез Minarettverbot няма да бъдат засегнати, защото не джамии, minarets, но трябва да бъдат забранени. Федералният напиша само, че непреодолими инициативи не трябва да нарушава международното право, свобода на религията принадлежат към текущия международно непатентно задължително тълкуване на международното право (пра cogens). Свободата на вероизповеданието не може да признават категорията на императив на международното право, включително изтезания, обаче забраната, забрана за геноцид, робство, забрана, правото на живот (при ограниченията на член 2 от ЕКПЧ) и неотблъскване принцип (забрана за репатриране на бежанци в родните си страни, ако такива са налице реален риск).

Закон срещу държавна практика:
Някои твърдят, че дебатът около международните опасения едностранно вземе мнението на някои специалисти по международно право (например, от проф. Даниел Thürer). Той прави разлика, обаче, дали опасенията на международното право-минаре инициативата от международни и национални правни перспектива. Международната адвокати изглежда са склонни да обхвата на международното право, за да се разширява. Този подход е разбираем, защото законът всъщност често с неясни правни понятия и работи по относително отворени формулирани правни норми и международни споразумения, трябва да брега, което често е малко или само лоши плът и съд е изпълнимо.
За държавния закон перспектива, обаче, че швейцарските конституционни реалност е, че докато някои разпоредби от ЕКПЧ и Международния пакт за граждански и политически права (CCPR) (също ООН Пакта II) принадлежат на ius cogens - но не и договори като цяло . То може да бъде в преразглеждането на достиженията на правото от ООН пакт II Чудя се дали би CCPR член 18, във връзка с член 4, параграф 2 CCPR средство срещу минаре инициатива може да предложи. Националната схема в конфликтите между конституционното и международното право, обаче, е неясно. В случай на съмнение трябва да бъде puttable международни договори (в този случай пакт на ООН и Конвенцията (чл. 9 от ЕКПЧ), от друга страна, ако приемем, обект на популярната инициатива вероятно предизвестие. ЕКПЧ е по силата на член 58 от ЕКПЧ cancellable; ООН пакт е неясно terminability трябва да бъде, но поради характера действително е възможно. Такива договори са от съществено значение, обаче, почти безнадежден, които някои професори на иска се получава, включително ЕКПЧ и други ключови международни договори и конвенции на ius cogens да разчита тях. Това е, все пак - и тук е закона и правна политика към отделни искове - само една молба, а не анализ на съществуващото законодателство.
Би могло да се твърди (по аналогия с Thürer и други), че списъкът на безапелационен нормите на международното право трябва да бъде разширен, според швейцарски доминира разбирането на ius cogens. Възниква въпросът, обаче, как това да се случи. Защото ако има такива "технически" закон на Конституционния договор да не се поддавам, като по този начин води до загуба на свобода на волята законите на Швейцария и косвено, отслабване на нестабилни политически права. Това би могло да доведе до де факто прекратяване на широк политически право на пълно и частично преразглеждане на Федералната конституция, която изглежда проблематично. Поради това, човек може да за предпазливи удължаване на ius cogens съдя, което разбира се означава, че такива ситуации като минаре на инициативата и в бъдеще може да се появи.

Други аргументи срещу евентуално отпадане на инициативата:
Една може да се чудя дали не Minarettverbot срещу вярата и свободата на съвестта (чл. 15 BV) не. Авторите, обаче, не може да забрани противоречиви да се държат, и Федералната сметна е да се приложи конституцията и федералните закони, изисквания (чл. 190 BV) - които, обаче, тест не изключва законодателство. Другите условия за заличаване от Федералното събрание (единична на въпроса, единството на формата, фактически осъществимост) са поради това, доколкото може да се види, не е дадено. В тази връзка, proponents на инициативата, не съществува правно средство срещу минаре инициатива, която тя трябва да идват от хора и щандове, които ще бъдат приети, вероятно, защото на практика не са cancellable ЕКПЧ почти едно към едно, ще бъде изпълнено. Въпреки това, не е ясно дали Швейцария ще влезе резерва към ЕКПЧ може да бъде поставяна, тъй като тя е за определен брой на ЕСПЧ статии направих.

Далеч наследство постоянната дилема на международното право се отнася до

Във всеки случай, заплашва с дебата по принцип Minarettverbots всяка инициатива, независимо дали той е най-кантоналните, или дори на национално равнище, подобна дилема, както и при хората, инициатива, приет федерален арест, което не съответства на Европейската конвенция за правата на човека може да бъде изпълнено. Парламентът го заверява, защото не "непреодолими право" като робство или мъчения, забраната, ще бъдат нарушени. Това би могло теоретично и на федерално минаре инициатива случая. Някои политици са призоваващи, а не отново същите грешки както в ареста инициатива за манифеста "неосъществимост" на инициатива трябва да бъде отговорност на Парламента и инициативата няма да предявява пред хора. "Всичко друго е пясък в очите на обществеността разпръснати.

Сходство между нас и headscarf спор

В Minarettstreit в Швейцария е подобен на headscarf противоречия често е заместител дебат по всички въпроси, които са все на интеграцията дискурс се обсъжда. Minarettgegner твърдят, че изграждането на minarets засилване на единство сред мюсюлманите, спънка за интеграцията на мюсюлманите в швейцарското общество и насърчава (отчасти вече съществуващи) "паралелен ислямското общество", в мюсюлманския закон в Extremis по швейцарското право би. Независимо дали сте в Швейцария, паралелна мюсюлманско общество, е отворен въпрос.
"Наличието на исляма в европейското публично пространство (...) трябва да бъдат ясно видими за избягване на дискусии пускат напрежение и дори знак, че той действително е" чувствителна "т. докоснал или възприемани като такива. И това е така, че след оценка на въздействието понякога има впечатлението, че тя е била открита конфронтация във всички области. "
--

Литература

В минаре на (политически) кръст огън от lic.iur. Александър Schaer, MAES, в: AJP / PJA 9 / 2008, стр. 1133 и следващите
Ако Парламентът Minarettverbotsinitiative voiding? С Марсел Stüssi, Новини - Департамент на държавната канон (Университет в Люцерн, 2008).
В минаре. На политическата култура на конфликта през ислямски символи, чрез Jörg Hüttermann, Juventa Verlag (Weinheim) 2006. (ISBN 3-7799-1495-6)
Headscarf и минаре - един възбуждане, Вернер Т. Бауер, Австрийското дружество за политически консултации и разработване на политика - ÖGPP.
Забрана за минаре (2008), английски правен анализ, от Марсел Stüssi доста научни асистент в университета в Люцерн.

Headscarf спор

2009-02-03T00:16:00.002+01:00

Headscarf спор

В headscarf спор се отнася до въпроса дали носенето на главата, покриващи (особено headscarf) като символ на определен тълкуване на исляма в конкретни области на обществото, най-вече служители на държавни и в държавните образователни институции, са законно разрешено или изключване. Това е конфликт между религиозната свобода на гражданите и религиозна неутралност на държавната задължението си.

Фон

Много мюсюлмани се извлече от двете Корана (24:31 Surentalstrasse и 33:59), както и от Hadith в която мюсюлманския пророк Мохамед да спре тялото си с изключение на лицето и ръцете, за покриване на оферта за мюсюлманската жена от я покрита глава.
В горния Suren се говори на един - не е определено - дреха, която мюсюлманската жена си горната част на тялото трябва да се определя така, че те са "признати за вярващите, а не molested" е. Тъй като тя е с отделен вход сексуални стимули. Автентичността на Hadith някаква специфична сред мюсюлманските учени от всички тенденции широко признати, а други, предимно не-ислямските учени пълна достоверност на hadiths съмнение. Мюсюлмани се отнасят към тази дискусия, за всички критични Hadithwissenschaft "автентичността на традиции разследвани.
Една светещи копие на този проблем, като например църквата-йерархична организация, липсва в исляма като цяло. Ислямските учени (Muftis) може да бъде да предоставя съвети относно техните съвети (съвети / fatwas) са отделни становища, но и за мюсюлмани и не са задължителни. Ето защо е много различия сред мюсюлманите в упражняването на религиозните задължения. Въпреки това, Корана също така да съдържа ясно изявление, след което няма импулс във вяра може да даде, което означава, че за всеки мюсюлманин жена може сама да реши дали завесата на религиозен дълг и задължение да се срещнат. Външна импулс това е недопустимо, но там е, понякога дори и от държавата.
В допълнение към религиозни и политически причини, също играят много традиционни, културни и етнически мотиви играе роля.
За мъже мюсюлмани са също облекло правила, с който мъжете трябва да рокля дискретно. Мохамед самият винаги носеше тюрбан - и мюсюлмани трябва да Sunna (житейски опит), доколкото е възможно по-долу. Така че носят мъжки мюсюлманите също често в областта на обществените с главата настилка.
Практикуване на мюсюлманите настояват, че носеше headscarf е задължение в исляма, а не израз на политическа позиция. Този резултат е право на защита на религиозната свобода.
На headscarf спор е ясно през последните години, особено във Франция и Германия дойде, включително след носенето на мюсюлманските headscarves в държавния съд, за да наложат услугата търсили. Поради различните религиозни практики във вярата общности, ще бъде облечен с headscarf като особено "мюсюлмани" възприемани тълкуват или политически. По този начин, headscarf в евро-християнската култура често кръг като символ на подчинение на мюсюлманските жени и се възприема като укрепване фундаменталистки мюсюлмански кръгове оценени. В някои европейски страни има по-голяма публична приемане на headscarf (вижте примера на Австрия и Великобритания).
Дори християнството е традиционен главата шал, който е в част на Библията цитат прилага (виж headscarf в християнството), и по този начин частично мотиви са доста сходни като Ислямската headscarf. В headscarf християнската традиция, обаче, само на изолирани значение, че тя играе в headscarf спора са незначителни.

Научен спор

В Западна дискурс е по въпроса за това, което headscarf в социалната среда, за който го носи е мюсюлманин. Birgit Rommelspacher (2002), социалните контексти на този спор критично тежи-разбрани, определи следните позиции:

В западната гледна

Беше много рано в Западните ориентализъм на headscarf като знак на изостаналостта и жените потисничество. Това е постигнато чрез Европейския колониализъм в арабските страни.
"По този начин, жените са от френската армия от селата в градовете, както и принудителен, на обществени места завесата на разстояние. Не само те, но също така и алжирски мъжете са като символичен изнасилване чувствах. "
- Rommelspacher 2002: 115

Поглед на някои мюсюлмански жени

Тя е забележим, че много момичета и млади жени - в част - в главата. Камен рано headscarf носят жените от по-бедните слоеве на образовани и Турция, така че днес тя е често млади жени, добре образовани и от градските среди. Различни автори headscarf интерпретира като възможно средство за еманципация:
"Завесата служи жените по безопасност и защита от частния в публичното пространство е било взето. В този смисъл, приемането на завесата отразява отклонение в съвременното робство към традицията. ... В Германия днес, млади жени, които изберат главата шал е направено, много прилича ... интервюираните жени в Турция, е преди всичко самоопределящ се действа ... Това е всичко за тях и преди, за отделен сайт между традициите на техните родители и културата на обществото-домакин, както и отделна препратка към философските и религиозните въпроси "
- Birgit Rommelspacher (2002: 119 и 121)

В зависимост от самооценката разбиране на жените и момичетата и тяхната социална среда диференцирани Birgit Rommelspacher много различни значения, свързани с носенето на headscarves са: (2002: 123).
"The headscarf е също emancipatory елементи, когато се дава на обществото подемите получава нов смисъл и като културен ресурс да се използва самостоятелно, наложени изисквания, които да бъдат в състояние да реагира по-добре. От друга страна, headscarf, но и пряк израз на патриархалното репресии, които самостоятелно определяне и развитие на възможностите за жените значително ограничен. ... Завесата може от една страна, в израз на съзнателна самостоятелно регулиране и резистентност към assimilationism Express, не може от другата страна, но и израз на неговия репресивен collectivism. Поради това, всеки случай ще се разглежда поотделно, за значението на headscarf за жената, както и дали тя е независима позиция, или дали такава принуда и насилие, в игра. "
В своя подробен анализ на headscarf противоречие идва Heide Oestreich (2004) прави подобен баланс и се направи заключение, че headscarf забрана за дискриминация срещу жените и да им предоставят още един път е затворен, в сравнение с техните родители или техните съпрузи да еманципирам.
"Те се успокоиш, може би техните родители или съпрузи, които се боят за тяхната морална неприкосновеност, така че те са особено добре възпитан мюсюлмани и нося headscarf. Някои се противопоставиха на headscarf ми дава защита, както и други кожени яке, на pinstripe костюм, или съвършено монтаж носия. ... Кой по кърпа в публичното пространство, от друга страна, дискредитирани, изисква клетница традиция на немски интеграционна политика. "
- Oestreich 2004: 188

Други видите headscarf препънка блокират пътя на интеграцията. По този начин, немско-турски адвокат Seyran Ates ясен предмет точка, когато тя твърди:
"Това е лесно, от разстояние и без тяхно собствено загриженост за headscarf толерира. За мен това не е толерантност, но невежество. Завесата и chador в моите очи са символ на покоряване на жените. ... Но, доколкото headscarf от други, от човека, е, че ще се покаже солидарност с жените, които накрая headscarf или chador искате да съхранявате. "
- Ates: 2003: 246f.

По тази логика е също да се вземе под внимание факта, че жените в много мюсюлмански страни - като, например, Иран, Саудитска Арабия, Судан и Афганистан - със значителни репресии ще трябва да се прилагат, ако те завесата не е задължително да следват.

Емпирични изследвания

За сега, само изрично не са представителни проучване е проведено през 2006 г. от фондация "Конрад Аденауер". Предмет са били мотивите на жените, които поемат по различни причини, "доброволец за headscarf" решение, както и техните "социални и политически нагласи." Информацията се базира единствено на самостоятелно отчитане на участниците, авторите са били в предната но рейтинги. Това е довело до значителни критики на meaningfulness от проучването води.
В 75% от бащата играе в решението не прави разлика в 40% е била ролята на майката голям или среден. Респондентите, но обикновено са отгледани в среда, в която headscarf от раждането на "нормалния случай" е "съзнателно рационално внимание" не е била да бъда. Натиск от страна на семейството е в това "очевидни" решението не е необходимо.
А ясно мнозинство беше в полза на демокрацията. Както мнозина благочестиви мюсюлмани също имаха участниците, а от превъзходството на исляма с осъдителна присъда. За разлика от 91% на германското население и 98% от силно свързани с църквата, ще изглежда приблизително една трета от хората като равни пред Бога и помежду си на "избрали по-добре част от човечеството." Това, в респондентите се противопоставят на християнската вяра, със степен на религиозност също. Въпросът е дали "части на исляма един часа разглеждане или неравенство идеология" размножени, също и проникването на това тълкуване и по този начин евентуално противоречие с демокрацията и универсални човешки права. В голяма степен неконтролирана исляма в Германия е да се откажеш. Съдържанието "посредством самостоятелно духовенство" са били наблюдавани.

Zwischentöne

Дебатът, често с висока емоционална инвестиции и в част доведе до политически, напоследък все повече Zwischentöne, които се опитват да разрешат спора за разбиране. За да се използва, например, Наоми Wolf и Irshad Manji с различни мотиви и също така показват, че headscarf или цялото, често се описва като рестриктивна, "ислямски" облекло не е задължително за мотиви и чувства на жената, които той представлява, по-скоро, характера на един вид "защитни" акцентира върху използването на различни причини. Други доклади описват примера на Йемен нуждата от дрехи за мъже на света ", за да се вземат на сериозно, и така печели правата на жените, за да е истина, какво е най-западната гледна обикновено е скрита. Особено проблематична е фактът, че употребата на либералната права води до недоразумения, тъй като "Западна" Жените не могат да разберат защо другите жени в подобни дрехи като израз на свободата си доброволно допринесли. Независимо от това, че е отбелязано, че има жени, които носят такова изискване.

Феминистки аспекти

Някои жени обръща внимание на политически, а не религиозно значение на headscarf Навън. Намирате се счита за headscarf като символ на подтисничеството на жените, като "знаме на ислямизъм" (Алис Schwarzer). Как жените Серенада Chafik, Wafa султана, Irshad Manji и Ayaan Hirsi Али критикуват ислямизъм и исляма. Те отбелязват, че представители на ислямизъм в контекста на икономическата миграция и неспазване на интеграционната политика, липсата на образование са използвани за да агитирам. По този начин, политическата, а не религиозно значение на headscarf изплувам.
Носенето на кърпа, отидете най-вече на влиянието на консервативните, на живота на жените определят патриархален насилие и поради това не бе един наистина свободен избор. А проблемът на мултикултурното общество, то следва от факта, че много от мюсюлманските жени, като втора класа, което едната с headscarf и цялото тяло завесата тежка инвалидност и ограничаване на тяхното движение и на Комисията за тях.
"The headscarf е символ на женските потисничество. Кой от жените изискват те нося headscarf, го прави секс обект, който трябва да завесата. "
- Ekin Deligöz, Бундестага депутатите на Зелените

Отхвърляне на headscarf не е само в просветен ислям, но също и в светска европейски демокрации, необходими за равни права на човека (сексуална свобода на волята и почтеността, независимо от облеклото носене) за всички след това. Това трябва да бъде облечен с headscarf в обществените институции трябва да бъдат забранени. Еманципация мюсюлмани става двигател на исканията за либерални реформи в рамките на исляма.
В социолог Gerdlin Фридрих изтъква ролята на headscarf като религиозен символ - и религиозна мито - от сексуален контекст. В контраст с въвеждат Ислямска покриващи главата в юдаизма и християнството само отношението на човека към Бога отразени и headscarf, но неговото значение е само в рамките на джендър отношения. Мюсюлманския жена беше да нося headscarf длъжен да бъде мъж, дори и само в близост до заподозрения - тя би свободното си, но иначе не правя това.
Права на жените, които самостоятелно определят носенето на headscarves в полза, обаче, се защитават срещу схващането, че предмет на тълкуването на западните жени опитите да се разграждат и отричат emancipatory капацитет да представляват себе си като обект и да се определят.
Hayrünissa Gül, жена на 11 Президентите на Турция, Абдула Gül, за свободата и борбата случва с headscarf да могат да учат, заяви: "Той [За headscarf] обхванати главата ми, а не мозъка ми."

Аспекти от гледна точка на мъжете за движение

Мъжкият движение активист, Уорън Farrell, твърди от феминистка гледна точка:
"Има жени, в страните, които те налагат на завесата, които не се отглеждат сила? В ислямските страни скритата изолиране на жените красотата на жените. Тя се показва само няколко избрани такива - добрите доставчици. Един обикновен човек в тази система е обикновена жена, първо вижда след като беше обещал тях и техните деца, за да защити живота и грижи (напр. чрез брак). До тогава той имаше в тях (и те него) се въздържа. Тяхната любов, грижите им, тяхната привързаност, тяхното насърчаване, а дори и техните усмивки са били подложени на условия, които той предоставя за тях, тяхното опазване и дори смърт за тях ще бъдат изложени на риск. ... Представете си, през целия път кръгли: Ако жените ще трябва да обещават дълъг живот за един човек, за да се увери, преди той aired му завесата и неговата усмивка показа, че тази система, ние все още ще се опише като един от привилегированите жените? "
- Мит мъжете с власт, 1993, стр. 113

Политически аспекти на интеграцията

От гледна точка на западната гледна точка, headscarf е символ на подтисничеството на жените е станало. Това не е нова перспектива, дори и колониални сили разбират исляма като потиснически за жени. Зад аргумент на "освобождение" също може да представлява интересите на доминиращата част от обществото и разкриващи колониални интереси може да бъде толкова легитимни. Birgit Rommelspacher препраща към примера на колониалната Евелин оголване, Господи Cromer, генерален консул на британските колониални власти в Египет, от името на еманципация на жените и свободата на разбулвам на мюсюлманските жени търсен. В Англия, докато той е един от основателите на мъжки клуб от правата на глас на жените. То не беше му, следователно, за освобождението на египетските жени, но адаптирането на мюсюлманската жена в модела на английски домакиня и майка. По повод днес наблюдава съюзи между feminists и консервативни политици срещу headscarf, припомня Rommelspacher до състояние, определени като "колониални феминизъм" е описан.
При разследването на headscarf дебат в Германия е Rommelspacher също и от гледна точка на headscarf wearers и дори да се отнася към някои проучвания за положението в Германия от Yasemin Karakasoglu, Sigrid Nökel и Gritt Klinkhammer. Те последователно докладва, че младите жени, които изберат завесата да се реши това като на акт на самоопределение изглед. Искаш отделна позиция между традицията на родителите и културата на местното общество, а те са доминирани от по-традиционни исляма на родителите си и да развиват своите собствени възгледи. Rommelspacher прави в началото на някои противоречия внимателни, за headscarf дебат в роля играят:
Колко важно е за самостоятелно определяне на жените, и при жени в името на еманципация, достъпът е отказан достъп до професията?
Какъв е смисълът на еманципация, когато гласът на жените от дебата изцяло скрий?
Тези противоречия въвеждат Rommelspacher да предполагам, че тя не е въпрос на свобода на волята на жените, но въпросът за които понятието за секс съотношение за нашето общество, за да се направи задължително.
Вторият важен въпрос, зад headscarf спор е, дали в съответствие с важността на плурализма и религиозна свобода в обществото на FRG. Затова е ясно, че headscarf дебат в собствените си конфликти на обществото са mitverhandelt. Rommelspacher тук прави три основни конфликти:

1. Противоречията в Западните идеята за еманципация
2. Господство отношенията между жените
3. Secularism срещу набожност

Birgit Rommelspacher олово в книгата си признаване и изключване, като социалните напредъка на немски жени в значителна степен по социална стратификация подсектори на жените мигранти се дължи. Имигрантите имат слабо разглеждат и лошо платена работа приета, и "старо може да се възкачи. По трудова еманципация беше по-малко от пола разделението на труда да благодаря, както на факта, че имигрантите са поели тази работа.
Стереотипите за имигранти възпрепятстват тяхното професионално присъствие значително. Жена чуждестранни чираците често отхвърля с аргумента, че те са били угнетяваха и зависими. То се предполага, че им липсваше мотивация и амбиция, тъй като те биха били женени все пак. Настройките на засегнатите жени са доста различни. Едно изследване показва, че склонността да се вземе на работа с турски момичета в някои случаи дори голяма степен, отколкото немски момичета. В дискурс на еманципация, така Rommelspacher, също служи за легитимността на по-добра сделка за жени в германския пазар на труда.
Rommelspacher също сочи към определен двоен стандарт: да се разбере обществото като светски, но тъй като християнската религия в обществения живот в едно централно място. Кристиан набожност в публичното пространство, не е проблем, но ислямската и двойни стандартни показва, че тя е в същността на въпроса за признаване на различна култура, отколкото равностоен отида.
Rommelspacher като по този начин показва, че през headscarf въпроси, дори и в западната култура, са противоречиви, понякога дори и не на всички се обърне внимание и се считат за табу.

Сравнително право

Германия

Преглед на забраните във федералните държави (червен) на headscarf в училище да се носят. Бут: 2007

Известна в Германия е особено в случая, на мюсюлманските учители Fereshta Ludin 1999 г., наети на работа като държавен служител по пробация в училище на федералната провинция Баден-Вюртемберг aspired. Това е бил отказан достъп на нея, защото тя не е подготвен по време на уроците по носеше headscarf да избегнем. Основанията на училището е, че headscarf е израз на културното разграничение и затова не само религиозен символ, но и политически символ. В headscarf, свързани с "цел" на въздействието на културните разпада, тя е с изискването на основния закон на държавата неутралитет по въпросите на вярата не е съгласна.
Федералният конституционен съд е взел решение (виж headscarf заключение), че забраната на учителите, обучение в училище и да нося headscarf в приложимото законодателство на държавата на Баден-Вюртемберг не намира правно основание, но като държавна интервенция изисква правна основа (Wesentlichkeitstheorie). Подобна схема може да не е с решение за вземане на органи (или под-стандартна настройка ниво) са взети, а от държавния закон трябва да бъдат създадени - път, че страната парламенти са безплатни, но до тогава не е много оригинално. Въпросът за това дали headscarf е политическа и по този начин също е невалиден символ - точка, на която състоянието на обществения дискурс мотиви и се основаваха - се провежда пред Конституционния съд не значимост.
На 1 Април 2004 година е била в училището на Баден-Вюртемберг в § 38 от следната формулировка добавя:
"(2) учители в държавни училища в съответствие с § 2 ал 1, могат да бъдат в училище не политически, религиозни, идеологически или други подобни изрази, външен, които са в състояние на неутралитета на страната към учениците и техните родители или на политически, религиозни или философски училище мир да застраши или смущения. В частност, външна недопустимо поведение, което учениците и техните родители, че може да предложи на учителите срещу достойнство, равенство на лицата по член 3 от основния закон, фундаменталната свобода или свободния демократичен ред се случи. Възприемането на образованието мандата по силата на член 12, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 16, ал 1 от Конституцията на държавата на Баден-Вюртемберг и представянето на християнството и западните образователни и културни ценности и традиции, не противоречат на поведение на офертата съгласно изречение 1 Религиозните неутралност на присъдата 1 не се прилага по религиозно образование, в съответствие с член 18, точка 1 от Конституцията на държавата на Баден-Вюртемберг. "
2006 г. Административният съд на Щутгарт в първа инстанция на мюсюлманските учители право, в нарушение на забрана, въз основа на този закон бяха съдени, защото упълномощаването намеса в противоречие с принципа на равнопоставеност. Съдът отнася до факта, че някои в Черно католически монахини в навиците преподава. Когато Nonnenhabit може, обаче, не за недоразумение, момичета и жени, ще има такъв принцип Nonnenhabit също допринасят за морални заповеди или позицията на жените в обществото, да се вземе адекватно предвид. В Nonnenhabit еквивалент на историческото развитие и общественото възприятие за нея християнски-западен образователни и културни ценности. На обжалване от страна на Административния съд на 14 Март 2008 оригиналните инструкции от Щутгарт Oberschulamts и отменени решението на Административния съд в Щутгарт. Учителят не успее срещу дадена услуга от училището, инструкцията, само без главата, покриващи да науча, е законно. Нарушаване на принципа за равенство не е бил в съда, защото в училище религиозно мотивирано дрехи или други външни изразяване на религията, независимо от пола на учителя и не забранява изрично срещу жени, ръководени Ислямска headscarf или шапка е насочена.
Други провинции имат headscarf забрана за учителите в училищата и университетите е въведена: Бавария, Бремен, Хесен, Долна Саксония, Северен Рейн-Вестфалия, Тюрингия. В Северен Рейн-Вестфалия са засегнати учители, учител-студенти и социални работници на "Инициатива за свобода на волята и вярата в обществото" (ISGG) заедно и искат да разрушат право да продължите.
В Бавария, е член 59, параграф 2, изречение 3 от баварското образование и обучение закона като правна основа. Начинът, по който тук се е присъдата на Баварското Конституционния съд, 15 Януари 2007 г. (VF-11 VII-05).
Една Ислямската религиозна общност призова към популярните действия и нападнати баварското Конституционния съд този член 59, параграф 2, изречение 3 от баварското образование и обучение по право. Те оправдани популярните действия, от една страна, така че разпоредбата на член 107 от Конституцията на Бавария и мюсюлманските учители в член 107 от Конституцията на Бавария предоставя свободата на религията би било противоконституционно. На второ място, Ислямската религиозна общност, конституционно нарушение на член 118, параграф 2 от Конституцията на Бавария. Съответно, монахини, монахините рокля в тяхното обучение трябва да продължи да дава своя принос, за противоконституционна предпочитание. Това нарушава мюсюлманските учители в принципа за равенство пред закона, по смисъла на член 118, параграф 2 от Конституцията на Бавария.
Баварската Конституционния съд видя популярните действия като неоснователна. Той е оправдано решението си, така че религиозната свобода на мюсюлманските учители са засегнати, че, въпреки това, присъщо напрежение между религиозната свобода на мюсюлманските учители и основните права на родителите, учениците объркване. По-тясното разглеждане, Баварската Конституционния съд, но до извода, че в този случай, същите фундаментални права, ще надделее. Така сториха цяла Бавария Конституционният съд констатира, че законодателната власт е позволено, учителите, носещи идеологически или религиозни символи трябва да бъдат забранени. Що се отнася до влошаване на свободата на религията е популярна за действие, който е неоснователна.
Що се отнася до предпочитанията на християнските деноминации пред закона загриженост, Баварската Конституционният съд постанови, че популярните действия също се неоснователни. Това той заяви, че мюсюлмански учител в неконсолидирания цена неутрално Бавария конституция заложено Западните християнски принципи и културни ценности, вместо да монахиня в своя костюм не е надеждно да предадат. Освен това, мюсюлманските учители, държавната образователна цел, в съответствие с баварското образование и обучение право не отговарят. Така беше популярна действия също се неоснователни.
Това беше най-популярните действия в цяло да бъдат неоснователни. Оспорваното право, член 59, параграф 2, изречение 3 от BayEUG продължава да съществува.
В Берлин, даде законодателна забрана за headscarves за учителите, въпреки че законът е с обща забрана на религиозните символи в публични услуги по headscarf забрана също така, докато две големи църкви са внесли протест. Шлезвиг-Холщайн беше намерението на headscarf забрана през януари 2007 г., но ги взех отново през 2008 г. на разстояние. В Сидни, Държавния съд на 10 Декември 2007 година, че през есента на 2004 г. закон, приети от държавните конституция е. Това право се счита за един от най-строгите в Германия, тъй като не само учители и професори, но всички длъжностни лица, носещи дрехи забранява каква политика може да застрашат мира. Въпреки това, решението беше взето с scarcest на възможно най-голямата част от 6 гласа "за" 5, така че да се засягат другите федерални държави тя е само условно.
Законът забранява headscarf, обаче, не са приложими за бъдещите учители, които искат да завършат положение на чиновник. За учителите, държавния монопол върху образованието, а професия, например, за частните училища, включително и неправителствения сектор са упражнени. Разпоредба в Бремен Училища, също секретар в headscarf забраната беше одобрена от Федералния административен съд обяви за неприложим ако училището няма да наруши мира.

Общи Равно третиране акт

Следва да се отбележи, че всички предишни производства по въпроса за съвместимостта с Конституцията предназначени. Въпреки това, правната ситуация от влизането в сила на Общото Равно третиране закон (AGG) да бъдат променени, а е спорно дали и до каква степен упражняване на религията от headscarf забрани възпрепятствана. В допълнение, съществуват противоречиви цели между AGG и забраната закони в нормализиране състоянието на неутралитет. Ето В момента няма процедура е окончателно решено.

Австрия

В Австрия, Ислямска религиозна общност, тъй като прибавяне на Босна и последвалите обнародването на исляма Закона 1912 г. и официално признат от други религиозни общности, равна нога. Мюсюлманите са много по-достига вътрешна автономия. Носенето на headscarf се счита за иск на правото на свобода на религията, което в член 14, параграф 1 от основния закон на държавата 1867 и член 9 от Европейската конвенция за човешките права е securitises. Ето защо е в Австрия, не е headscarf забрана.

Швейцария

В Швейцария взе участие последно особено двете най-големи вериги подробно Мигрос и Куп на headscarf дебат. Докато служителите на първата група - ако той е хигиенично отговорни - трябва да носят headscarves, Куп е решила да не позволи на главата шалове, защото роклята код не е била предназначена да бъде.
В кантон на Женева забрани власт през 1996 г. основно училище учител, по време на тяхната практика да нося headscarf. Решението бе одобрено от Върховния съд и Европейския съд по правата на човека.

Франция

Виж главната статия: исляма във Франция
Във Франция, след приемането на закона за отделяне на църквата и държавата, в 1905, на официална държавна доктрина на secularism. Тъй като е на учителите в държавните училища и университети са забранени в обществени образование "видно религиозни символи", за да се покаже. Не е ясно до каква степен тази забрана и символи на политически идеологии ( "Червената Star", Чей Guevara-символика) притеснения.
След дълги дебати, Народното събрание на 10 Февруари 2004 решено, че носенето на религиозни признаци на по-големи, като наклоните, муселин (було) и навик също на учениците и студентите е забранено. Само малки религиозни символи, като например малки кръстове или Звезди на Давид са позволени. Във Франция, secularism в големи групи от населението, признати. Но критиците видите, че това е сериозно ограничаване на свободата на религията, докато поддръжниците на Републиканската постулат ценности като равенство показва.
Въпреки това, френският дебат със социалното напрежение и от насилствени инциденти определени, където младите жени в преобладаващо мюсюлманско среда са изложени. Френският правата на жените организация "Ни putes, NI soumises" ( "Нито курви, нито subjugated") в полза на запазване на забраната върху покривалата на обществени места, тъй като някои от тези млади жени от френските предградия ще имат свобода, докато в предградие на завесата често е неизбежно да атакува млади мъже от начина, по който да вървим.
По време на посещението на тогавашния френски министър вътрешните работи Никола Саркози през декември 2003 г. в Египет, каза Мохамед Sayyid Tantawi, Гранд Шейх на престижната Ал Запалиха университет в Кайро, които носеше headscarf е божествена заповед, но, че жените в трети страни, забраната по задължителното живял, това задължение беше. Също така Soheib Bencheikh, Велики на Марсилия и религиозна власт на френския средиземноморски метрополия, изразено разбирането за не-носене на headscarf забрана по принуда.
В headscarf забраната за студенти привлече широк кръг. Той беше през август 2004 г. по време на войната в Ирак, двамата френски журналисти Кристиан Chesnot и Жорж Malbrunot от ислямския militant група отвлечен на Франция за вдигане на забраната търсен.
Забраната е била на училище на 2 Септември 2004 година влезе в сила. На първия ден на мира, 70 студенти отказва, headscarf Изключено. Много diverged върху други настилки от главата. Някои студенти преминали към ислямски училища или напуснали училище по принуда, без образование. Училищните власти да решат този момент връзките за студенти, въпреки забраната отказал я headscarf Изключено.

Обединеното кралство

Тъй като в Обединеното кралство вече е дълга традиция в отношенията с имигрантите от Commonwealthstaaten, е много мултикултурното общество. Тук и в Канада, Sikhs срещу мюсюлманите достигна че носенето на turbans за учителите, ще бъде толерирана. Той е и мюсюлманите не дрехи забранено. За ученици обикновено е задължение на училището униформа, определена рамка (напр. дължина на headscarf и т.н.). Въпреки това, headscarf като цяло се понася.
Жена полицейски служители, то също е позволено да носят headscarf.

Турция

В Турция носенето на headscarves в държавните органи. Всички държавни служители, като държавните служители и учители, но също и на ученици и студенти са засегнати от това правило. Поради тази причина изучаването на жените от богати семейства строго религиозни в Западна Европа, където такова ограничение не съществува. За работодателите извън обществената услуга, headscarf не е забранено от закона, тук са основните трудови закона, извън трудовия живот, не съществува забрана. Частично заобикаля забраната върху жените от носеше перука.
В headscarf забраната е в сила от полицията действия (например, студентите с headscarves да влизат в университетите забранено), които в миналото често са били обект на разгорещени дебати. Турската република е светска държава, че не е нито религиозна предпочитание е в неговите институции все още търпят.
В Kemalist елит счита, носенето на headscarves, особено сред жените студенти, като политически символ на ислямския движение. От тяхната гледна точка е това, което по спора не е основно за свободата на права, но около идеологическа борба на светското управление с ислямисти.
В Голямата камара на Европейския съд по правата на човека, приета на 10 Ноември 2005 г. забрана като несъвместими с Европейската конвенция за правата на човека мнения. Те потвърдиха присъдата на първата камара на съда, който на 28 Жалбата през юни 2004 г. турските медицински студент abwies. То не представлява нарушение на принципа на свободата на вероизповедание, ако даден студент с headscarf, достъп до обществена университета ще бъде забранен. Съдиите класирана шапката като символ на "екстремистки движение" един. Турция се преследва с цел забрана на гражданските свободи за защита и поддържане на обществения ред.
В заключение през февруари 2006 г., първата административен съд в Турция headscarf забраната в образователните институции и да разшири обхвата на забраната по улиците срещу такива съоръжения.
В отговор на решението на Върховния Федерален съд на Турция на 17 сачми Май 2006 година с решение headscarf съгласен адвокат Alparslan Aslan целия петкамерна в залата надолу с четири от най-добрите федерален съдия нарушени оцелял, петото главен федерален съдия и заместник-председател съвет, обаче, че смъртта се състоя.
В началото на 2008 година са били разсъжденията на турския премиер Ердоган обяви нова конституционна статия за планиране, на headscarf не е изрично споменато, например, нейната забрана в университетите, но aufhöbe. Ислямска-консервативни текущата турското правителство партия, AKP от министър-председателя Ердоган и MHP националистическата опозиция, договорени на 24 Януари 2008 г. най единия край на headscarf забрана в университетите. Според плана на партии, членове 10 и 42 от турската конституция трябва да бъде изменен. Те се занимават с равенството пред закона и правото на висшето образование. В Kemalist КТЕ критикуват предложените конституционни промени и тълкуват това като знак, че Турция е на път в една ислямска теокрация е. На 6 Февруари 2008 година в турския парламент започнаха дебатите по конституционни изменения в навечерието на демонстрации срещу вдигане на забраната е била придружена в Анкара. Три дни по-късно, на конституционните промени с ясно мнозинство (403 срещу 107 отношения на 403 срещу 108 гласа), приети от парламента.
На 5 Юни 2008, но анулиране на турския Конституционен съд с девет гласа "за две изменения в Конституцията. Според очакванията на съдиите срещу няколко промени в принципите на Конституцията, с които Турция е демократична социална държава на светска основа. Срещу законодателни промени от АКТБ бяха съдени за топлоенергия. Присъдата бе наблюдатели като пречи на забраната срещу AKP, Генералният прокурор Abdurrahman Yalçınkaya на 14 Март, когато Конституционният съд е започнал. В мотивите е, че AKP е "контактна точка на дейности в противоречие с принципа на secularism." Няколко АКТ политик обвини Конституционния съд в първите реакции Конституцията и чупене един преврат срещу съдебната власт.
В едно проучване от консервативните ислямски дневен Zaman да изпълняват, взе общо 7422 души от 12 провинции участвал. 99,5% от headscarf wearers изследването, 73,1% от не-headscarf wearers и 78% от анкетираните мъже са били в полза на вдигане на забраната.

Съединените щати

В Съединените американски щати е съществувала от края на март 2004 г., спорът за носенето на headscarves в училищата. А училището в състоянието на Оклахома има мюсюлманско момиче за носеше headscarf изключени от училище. В Вашингтон Министерство на правосъдието е достигнал на съда, че момичето с headscarf до училище, трябва да вървим.

Иран

В Ислямска Република Иран, съществува общо задължение, headscarf публично да понесе, а не само в институции, но също така и в ежедневния живот. Само в частни, не са достъпни от външни обекти и домове в headscarf трябва да бъдат отстранени. Нарушения на това ценово предложение ще бъде законно съдебно преследване и са в резултат на наблюдението на така наречената "настойници на религията" много редки. Много млади жени, особено в Техеран и други големи градове да тестват каква степен те са част от косата може да се показва. В Иран Блогове са про и противопоказания позиции представени. Мнозина иранци и Иран, например, на Нобелова награда за мир Ширин Ebadi повикване всяка жена трябва да бъде в състояние да реши за себе си дали те са включени, или не. Тъй като не съществуват проучвания на общественото мнение, е отношението на мнозинството, не е известен. В страната обхваща много жени от традиционни причини. Под Reza Shah Pahlavi на headscarf забраната през 1937 и забраната за принудителна полицията в сила. Неговият син, Мохамед Reza Pahlavi понася носенето на headscarf до модериране отношението на духовенство да поддържа своя реформи.

Египет

В Арабска република Египет, са шалове за жените в националната телевизия забранено. Най-високата Sunni орган в Египет, Ал-Запалиха университет в Кайро, обаче, изтъкна, че завесата е "в съответствие с Коран и Божественото нареждане за 14 века консенсус сред мюсюлманите." Една отворена, интензифицирана спорът не е в обществото, степента, в която жените трябва да носят headscarves. Мюсюлманския Братството е натискане на headscarf на жените в обществото. От друга страна, отношението на египетското правителство и на управляващата партия НПР смесени. За конфликта в парламента, се дължи на utterances на текущата култура министър.

Саудитска Арабия

В основния закон на Кралство Саудитска Арабия е headscarf не е изрично споменато, че жените в обществото трябва да поеме, но е ясно, от членове 1, 23 и 45

Литература

Fadela Amara: Нито курви, нито subjugated, Orlanda, Berlin 2005, ISBN 3-936937-26-5
Clémence Delmas: The headscarf забраната във Франция. А спор относно определянето на secularism, Република и жените еманципация, Питър Ланг, 2006, ISBN 3-631-54666-1
Херман Giesecke: Наблюдения върху headscarf спор, В: Neue Sammlung тежина 3 / 2004, стр. 398-400
Моника Höglinger: Veiled lifeworlds. От значение на headscarf за мюсюлманските жени, 2 Auflage. Издание Roesner, Мария Enzersdorf 2003, ISBN 3-902300-03-5
Маргарет Хънтър: Дебатът върху headscarf забрана. Приятелски врагове, В: вестник DISS 14, 2005. Стр. 19 и следващите
Рут Клайн-Hessling (ред): Новият жените от исляма. Жена живот практика в глобализиращ модерността., Препис, Билефелд 1999, ISBN 3-933127-42-4
Петър Кюн: The headscarf в дискурс на културите. Nordhausen: Bautz, 2008, ISBN 978-3-88309-221-8
Heide Oestreich: The headscarf спорове. Запада и исляма е един квадратен метър, Brandes & Apsel, Франкфурт на Майн, 2004, ISBN 3-86099-786-6
Ханс-Петер Raddatz: Аллах на завесата. Жената в битката на културите, Herbig, Мюнхен 2004, ISBN 3-7766-2366-7
Beyhan Sentürk: The headscarf дебат в Турция - най-специфичен пример на студентите от 80-те години, "магистър" Работа 2004

Royal Комисията Изпитите по-духовни въпроси

2009-02-03T00:15:00.000+01:00

Royal Комисията Изпитите по-духовни въпроси
Изпитите-The Royal комисия в духовните дела (IEK) е основана от Фридрих Вилхелм II от кабинета на министър Woellner ред на 14 Май 1791 година да наблюдават и контрол на религиозната указ Woellner postulated въведени. Целта е регулиране на религиозни и духовни дейности.
За указ от 19 Юли 1788 със сигурност е Oberkonsistorium, с решение от 14 Май 1791 година едновременно с три ругател удължен. Те включват Даниел Херман, Фридрих Gottlob Hofrat Hillmer и проповедник Карл Георг Теодор Woltersdorff. В три часа IEK съвети ще бъдат ръководени. Той получава работа и жилище на енорийски пастор училище на кандидатите, за да се удостовери, че те "не е вредно Irrthümern на jezzigen Neologen заразени и така наречените просвещение."
Сред най-известните жертви на този орган е цензура Immanuel Кант и неговият 1793 публикува първата написването на религията в рамките на самото причина. В теолог Карл Фридрих Bahrdt чувствах, защото на новата Relementierungen принуден да подаде оставка му учителската професия.

Литература

Udo Krolzik: религиозните указ Wöllnerische онлайн
http://www.fachpublikation.de/dokumente/01/02/inhalt.html

Julius Köbner

2009-02-03T00:12:00.002+01:00

Julius Köbner

Юлий Йоханес Вилхелм Köbner, първоначално Købner Salomon, (* 11 юни 1806 в Одензе, Дания; † 2 февруари 1884 в Берлин) принадлежал на Йохан Герхард Oncken и Gottfried Вилхелм Lehmann от основателите на немската Baptists. Освен това си богат преподавателски и мисия в тогавашния все още млад за свободна църква е особено работата му като църковна песен подчерта писателят.

Произход

Köbner е от еврейски произход и е първият от девет деца на равин Исааков и бизнесмен Аарон Кауфман и съпругата му Хана е роден. Семейството е жител на Дания, но техните предци са от Lissa в Полша. От там, трябва да има връзка към Силезия дам: Името е Köbner с името на града Silesian Köber производни.

Училище и работа

В семейството Köbners на немски език е запазен. След посещаващи училище в Одензе, където Salomon Köbner изключение на немски и датски на френски и английски език се преподава, той научил професията на мед гравьор, но също и върху други области от голяма таланти.
1824, той е посредствен в занаята е задължително скитащи и достига над Хамбург до Любек. В допълнение към работата си, той се научи да бъде самостоятелно преподава с литература и история. Той пише пиеси, поеми и есета, някои от които ще бъдат публикувани.

Среща с християнството

1835 Юлий Köbner учи в Хамбург Кръстител църква знам. Под впечатлението на проповедта Oncken, старейшините и пастор на една година, установени по-рано общността, той може да бъде на 26 Кръсти през май 1836 и представлява му много таланти в услуга на младите движение. Само няколко седмици по-късно жена му Juliane в Хамбург млади Кръстител църква кръсти. Три сестри Köbners също получават кръщението на вярващите.

Първо поле ефект

Köbner Кръстител литература, преведена от английски език, коригирана Oncken публикации и пише различни религиозни съчинения. Йохан Герхард Oncken назначава го проповедта услуга, която Общността е потвърдено. 1837 той публикува съвместно с Oncken първия Кръстител изповед на вярата.
Благодарение на прилагането на неразрешени религиозни събирания Köbner Юлий е в Хамбург няколко пъти в затвора.
Köbner ръкоположен като Кръстител Пастор

На 6 Октомври 1844 година е ръкоположен за Köbner Кръстител пастор. В същото време, той работи до края на живота си, името на американския Кръстител конвенция като мисионер за немскоговорящите страни. Разширен мисия пътувания го взе през Германия, Холандия и Дания, където е заемал редица Кръстител общностите създадена.
От март движение на 1848 приветства Köbner с весели очакване. Той публикува една и съща година, Манифест на свободната Urchristenthums, в който той Baptismus като emancipatory и демократични религиозни движения.
Неговото влияние места като chaplains са особено Хамбург, Вупертал-Barmen, Копенхаген и Берлин.

Значение

Köbner характеризира млади Кръстител движението по много начини - не на последно място чрез своя литературен труд. Кристиан романи, разкази и църковна история много драматични поеми lehrhaftem с природата са сред неговите произведения. Особено го наема в неговия литературен труд, историята на Waldenses.

Химн

1849 Юлий Köbner публикува първата книга с химни на Съюза на Baptists, вярата на обществото гласа на Господа. 59 песни от своя писалка.

Общността фондации

1845 Юлий Köbner организиран първият холандски Кръстител църква, началната точка на Кръстителя движение в Холандия воля.
1852 основана Кръстител църква Köbner Вупертал-Barmen, и по този начин поставя основите за появата на Кръстителя конгрегации в прусашки провинция Рейн.
Дори и на датски Baptismus дължи своя произход на ефективността на Юлий Köbners. От 1865 до 1879 той е бил пастир на своя Кръстител църква, основана през Копенхаген.
Важна импулси чрез Köbners ефективност също ще получат Кръстител движение в северозападната част на Германия и Берлин.

Друг живот

След смъртта на първата му съпруга, омъжена 1868 на датската Köbner 1875 Dorothea Stagstedt. От този брак дъщеря излиза. Починал през 1879 г. втората му съпруга. Köbner отговорност в края на неговия Predigstelle живее в Берлин, където той реши му вечерта на живота.

Работи

848 публикувани Köbner едно послание "към германската хората"; заглавие на тази теза: "Манифест на свободната Urchristenthums"
1849 има Köbner първия Кръстител книга с химни на вярата гласуват за Общия на Господ. "По този химн, много от техните песни са включени.
1861 е преведен текст на датски богослов Søren Kierkegaard в немски.
1865 той е написал песента на Бога - A дидактически стихотворение в осем части с обосновани забележки "
Много други писания за ранните немски Baptismus - повечето от тях се справят с практически проблеми или въпроси общността оправдателен - идват от Köbners пролетта.

Избрани съчинения

Манифест на свободната Urchristentums към германската хора, Hamburg 1848
Църквата на Христос и Църквата, Хамбург o.J.
А опровергаване на г-н Archidiaconus Lührs издават писма »The CONS Кръстител"
Хамбург (1850), 2-ра erw. Aufl 1853
Защо не може да апокрифни книги в Библията са?, Hamburg 1853
Какво е най-освещаване на християните? Отговор след светите писания, Hamburg 1855
Ръководство чрез Библия за деца, Hamburg 1858
Дали вярата в чудеса все още е необходимо? В съответствие с философията за недвижими беглец отговори Elberfeld 1878
Рационализъм сред верен, Elberfeld ОВ (1878)
В особена слава Нов Завет църква на Стария Завет "против". След изцеление. Писанието, Elberfeld 1881
В цигулар. Повествование, Barmen 1881
Грях срещу Светия Дух, Wiesbaden 1881
Реформа на Общността. Единица, прочетете 16 Август 1882 година в Съюзна конференция Altona, Elberfeld 1882
Църква и държава, обединени или разделени, Elberfeld 1882
Състоянието след смъртта, Elberfeld 1882
Новата земя. Eschatological проучване, Elberfeld 1883
Лечебна вода от кладенци. Колекция от проповеди, изд. Херман Windolf, Берлин 1906
Към Общността. Избрани съчинения, изд. и коментира от Херман Giesel храстите, Берлин 1927
Песента на Бог. А дидактически стихотворение в 8 Theilen. С внедряване и отбелязва, създадена, Hamburg 1872

От Köbner издадени Songbooks

Гласът на общата вяра в Господа. Песни колекция, Хамбург, 1849; 1860
Troens Stemme. Psalmensammling, Kjobenhavn 1870
Strauss Песни за християните, Хамбург, на 1877-ма

Позоваване

От Köbners Манифест на свободната Urchristenthums: От горното е ясно за всички, че ние (ERG: Baptists) принципът на религиозната свобода, чест. Ние приветстваме тези благородни свободата не само днес от ръцете на всички държавни органи, имаме го за 15 години, тъй като нашата неотчуждимо добро, и те, макар и за сметка на нашите земни въздействия, както и свободата, непрекъснато се радва. Но ние твърдение не само нашата религиозна свобода, но ние се питам за всеки човек, на пода на окупираните родина, ние го наричаме в напълно по същия начин за всички, независимо дали са християни, евреи, мюсюлмани, или каквото и друго да мисля, че не само за най-несъстрадателен грях, желязото юмрук на насилие срещу покланяме на Бога на всички хора, за да зададете, ние също така вярваме, че в полза на всяка страна по собствен единен закон във всички erheische (цитирано в).

Литература

Рут Baresel: Юлий Köbner - живота си (1930 г.)
Günter Скоро: Юлий Köbner, в: Лексикон Evangelisches общността, Вупертал 1986 г., стр. 307
Ерих Geldbach (ред): религиозна свобода. В 200-ната годишнина на публикация Рожден ден на Юлий Köbner, Berlin 2006, ISBN 3-932356-90-X
Wehrstedt Маркус, Бернд Wittchow (ред): Юлий Köbner. Манифест на свободната Urchristenthums към германската хора (1848), Берлин 2006

Не принуждение в религията

2009-02-03T00:12:00.001+01:00

Не принуждение в религията

Не е принуждение в религията е началото на 256-то Qur'anic стих на втората сура. В стих classicus е място за дискусии на религиозна толерантност в исляма и е както в класически и модерен Koranic тълкуване тълкува по различен начин. Оригиналния му смисъл, и последващото му интерпретация в изследването са били обсъдени няколко пъти.

Текст

Пълният стих гласи:
"В религията, не съществува импулс (т.е. може да не е в (вдясно) принуждавайки вярата)."
- 2:256 след Paret

В следващите стих от същата сура се казва:
"Бог е приятел на тези, които вярват. Той ги от тъмнината в светлина. Невярващите, но идоли са станали приятели ... "
- 2:257 след Paret

При първоначалното арабски е Versanfang: لا إكراه في الدين / ла ikrāha FI ʾ г-DIN

Исторически данни

Една от основните научни дисциплини на Ислямската Коран тълкуване на исторически събития, които се яви на Коран стиховете водена: asbab до nuzul / أسباب النزول / asbāb до nuzūl / "мотивите на откровение." Нейният произход се в края на 7-ма Век и също са част от биографията на Пророка Ibn Ishaq, Ал-Waqidi и други органи на ислямската историография за времето на пророчеството.
Тези източници съобщават, че на medinensische Капитанът на образованието в пред-ислямския пъти техните деца, създаден семействата на еврейски племена, особено Banu надир и Banu Quraiza икономически причини са били натоварени. Мляко братя и сестри вал между евреи - от еврейски сестра - и синовете на арабски племена Медина, който постепенно ще са приели исляма, бе също не често.
Най-Tabari казва в неговото Qur'anic обяснение според източници, че по-възрастните (на арабски) обезчади жени полагам клетва за предоставяне на помощ при раждане на сина на тази еврейска възпитанието да напусне. "Що се отнася до Banu-надир (от Медина след Chaibar) са били разпределени, там бяха сред тях синовете на Ansar. Те (на Ansar) каза след това:" ние даваме нашите потомци не. " Тя бе тогава разкри: (Sur. 2,256). "
Един от най-старите Koranexegeten, Mudschahid Ibn Dschabr († 722), съобщава: "Между по-Banu и надир Banu За братя и сестри, имаше мляко вал. Както е пророк, за разселване (на Banu-надир) подредени, каза на синовете на образованието: "Ние ще работим с тях, а ние им следват религията." Техните семейства, обаче, както и предпазване от тях ги принуждава да приемат исляма (WA-бръмча akrahū ʿ АЛА-L-Ислям). Те тогава този стих (сура 2, стих 256) са били разкодирани. " Тези синове на Ansar, с техните еврейски семейства Исках да остана, отиде с тях, след Chaibar др превръща в исляма.
Описанието на фоновете за откровение от горните Koranic стих е включена в канонична колекции на традиции Входно: Абу Dawud AS-Sidschistani ги споменава в своята "Kitab AS-sunan".
Както Коран обяснение както и ислямската историография съобщени повече причини за откриването на Коран стих тук:
Двама сина на някои Абу л-Husain, в зависимост от техните контакти със сирийски бизнесмени и християни да емигрират на Сирия. Баща и попита Мохамед, синовете му да бъдат изтеглени, пророка recited на Koranvers имам. В този exegetes имайте предвид, че това се наблюдава в момент, когато борбата срещу Писанието собственици - юдеи и християни - (Бог) е все още не са били поръчани.
В друг епизод, не е откровение на разума, но стих самата промяна: Umar Ibn Al-Chattab е старо християнско за исляма са поискали, но с оглед на многобройните си възраст преходът отказано. Показва Umar recited на Koranvers.
В стих е свързано с военнопленници, които не са нито християни, нито евреи, но Zoroastrier или идолопоклонниците са били заедно. Тъй като те са в притежание на народите мюсюлмани са безполезни, те биха могли да бъдат религиозен човек принудят той е заловен. Малолетните са всички затворници от войната и религията не могат да бъдат принудени да исляма.
С оглед на различните представителства по разкриване на причините е трудно един стих на гореспоменатите исторически ситуации възложени. "Защото на принципа," - както Теодор Nöldeke - "че при преминаването към исляма не импулс трябва да се подхожда (V.257), може просто така и по време на дълбока психическа депресия, като в най-високата сигурност на победата да бъде установена. Между другото, в периода medinensischen такъв израз на практика не е много по значение, тъй като в допълнение към чисто религиозна пропаганда относно признаването на правовата политика са силно дойде на преден план. "

Тълкуване на ислямската юриспруденция и Koranic обяснение

Мюсюлманския Коран и юридически учени имат различни интерпретации на този стих хвърлям хайвера си.
Обичайната интерпретация на класическата Qur'anic обяснение може да бъде разделен на три групи:
Някои exegetes видя стих, че да abrogiert: Първоначално той имаше общо валидност обсебен, но по-късно заменя с 9:73 във връзка с polytheists, както и от 9:29 по отношение на сценария собственик на валидността му е било отменено. Много други традиции това е стих 9:5 abrogiert било чрез.
Други exegetes са на мнение, че стих само на скрипт собственици отнесе нататък Dhimmis и Dschizya платена, защото на стария им религия е било позволено да останат, а polytheists на Арабския полуостров, са били изключени от тази разпоредба да бъде.
Друга обща интерпретация е, че стих в Медина, във връзка с чисто историческо събитие бе разкрита, като по този начин той не е бил официално abrogiert, но просто трябваше да загуби своята значимост, тъй като подобна ситуация няма да се случи.
В Mu'taziliten обаче тълкува в стих не preskriptiv, но описателно: той пиша нищо, а просто за да се потвърди факт. Така стих казва, че Бог не е принудителна сила - Бог, човекът абсолютната свобода на убеждение, докато беше възможно да принудят хората да отвън се превърнат в исляма, тъй като ислямското право в някои случаи, предвидени.
Някои exegetes тълкува в стих като забрана за мюсюлманите да сила исляма по композиция.
Някои exegetes на осми век "АД., Като Abu'l Khattab Qatāda Ibn ʿ Di AMA († ~ 735" АД)., Опитах чрез позоваване на стих да се докаже, че в допълнение към евреи, християни и Sabien не арабските езичници и последователите на Зороастрианизъм са били упълномощени от Dhimma в старата религия да остане, въпреки че те не принадлежат към религиозна книга.
Мюсюлманските юристи разбира в този стих на покана към Dhimmis определена степен на толерантност за да осигури, без да се излага на върховенството на исляма и върховенството на мюсюлманите под въпрос. Трябва да се отбележи в този контекст, че правните тълкувания на по-точна картина, която отразява как мюсюлманските владетели и техните администратори - във връзка с тълкуването на този стих от адвокатите бяха приети - техните пациенти, лекувани като интерпретации на коментаторите.

Съвременни интерпретации

Мюсюлманските учени са в началото на европейската колониализъм в Европа възникнали обвинения срещу ислямската религия, която според исляма, между другото непоносимост към други религии, бе оспорена. В експеримент, аргументите на Европейския исляма да обори критиките, те имат стих - противно на традиционните интерпретации - като покана за пълна религиозна толерантност interpretiert.Aufgrund които те са в класическото обяснение често срещаните аргумент, в зависимост от стих abrogiert са били съхранявани Съответно, при наличието на тази теза не е единен exegetes представени. Много от съвременните exegetes - например големите текущи Шейх на Запалиха университет, Мохамед Sayyid Tantawi - mu'tazilitische също имат тълкуване, в смисъл, че това е тяхното мнение, е невъзможно, и, съответно, също така забранява принудени хората да конвертирате. Те често се добавят към обжалване на някои класически Qur'anic коментари, като с най-Tabari, също така добави, че този стих в контекста на опитите на някои Ansar техните еврейски и християнски деца от принуден да премине към исляма, пророкът бе оповестена. Така например, в отговор на писмо 38 ислямски учен в цитат от папа Регенсбург:
"Първите коментари от Корана (...) показват, че някои мюсюлмани в Медина исках да сила техните деца, от юдаизма и християнството да се превърнат в исляма, и този стих е точно отговор на тях да не се опитват да учат децата си, за да преминаването към исляма на сила. "
- Отговор Кратко 38 ислямски учен в Регенсбург речта на Папа Бенедикт XVI.
В тунизийски Koranexeget Ibn Āschūr (1879-1970 АД.) Интерпретира стих, както следва: Той беше на път след завладяването на Мека 630 "АД. били разкодирани и abrogiere всички стихове и пророк думи, които правят войната Целта на преобразуването е воюва. Тъй като откровение на този стих има война целта бе изменен така, че тя вече не е преобразуване, но подчиняване на бой и на приемането на ислямското господство е.
Ислямска Коран коментатори са склонни към стих като забраната да се тълкува, за да се превърнат мюсюлманите към друга религия да принудят.

Erörterung in der Forschung

In der Islamwissenschaft wurde die ursprüngliche Bedeutung und spätere Interpretation in der islamischen Koranexegese und Rechtsprechung des Verses mehrfach behandelt.
Rudi Paret führt aus, dass den heidnischen Arabern nur die Wahl zwischen Bekehrung zum Islam und Tod blieb. Aus diesen Gründen habe der Vers - entgegen der allgemein gängigen Deutung - ursprünglich nicht bedeutet, dass man niemanden zum Glauben zwingen dürfe, sondern niemanden dazu zwingen könne. Diese Interpretation werde von Versen wie 10:99 bestätigt, in dem es heißt, dass...
„...wenn dein Herr wollte, würden die, die auf der Erde sind, alle zusammen gläubig werden (oder: wenn dein Herr gewollt hätte, wären die, die auf der Erde sind, alle zusammen gläubig geworden). Willst nun du die Menschen (dazu) zwingen, daß sie glauben?“
– 10:99 nach Paret

Bei seinen diesbezüglichen Ausführungen betont Paret allerdings, dass der Grundsatz der religiösen Toleranz sich in der gesamten islamischen Welt durchgesetzt habe und vertritt nach wie vor die Ansicht, dass das Verbot von Zwang in Glaubensangelegenheiten ein Grundsatz in der islamischen Lehre ist. Auch historisch gesehen sei - so Paret - der Vers dahingehend gedeutet worden die sogenannten Schriftbesitzer nicht zur Annahme des Islam zwingen zu dürfen. Wer sich oben genannter Deutung des Verses anschließe...
„...braucht deshalb die längst üblich gewordene Deutung des Ausspruchs lā ikrāha fī d-dīni nicht einfach über Bord zu werfen. Das Bekenntnis zur religiösen Toleranz ist in der heutigen Welt des Islam sehr wohl am Platz. (...) Nur wird man sich dabei der Tatsache bewußt bleiben müssen, daß in der Frühzeit des Islam in mancher Hinsicht andere Verhältnisse geherrscht haben als heutzutage, und daß die Voraussetzungen für eine allgemeine und lückenlose religiöse Toleranz damals nicht gegeben waren.“
Tilman Nagel bringt das Argument vor, dass es sich bei diesem Vers nicht um ein Gebot der Religionsfreiheit handele, sondern ein Verbot dem Heidentum anzugehören. Weder in anderen Koranversen, noch in der Hadithtradition, noch in den Überlieferungen zur Mohammedbiographie finde man Hinweise für ein derartiges Gebot.
Dass Parets Interpretation des Verses korrekt sein kann wird in der Forschung nicht ausgeschlossen; allerdings wird im Gegenzug dazu darauf verwiesen, dass - so der britische Islamwissenschaftler Bernard Lewis - in der gesetzlichen und theologischen Tradition des Islam dieser Vers so gedeutet wurde, dass andere Religionen zu tolerieren seien und man niemanden dazu zwingen dürfe, zum Islam überzutreten. Bestätigt wird dies auch vom US-amerikanischen Orientalisten Mark R. Cohen. Entsprechend vermerkt Adel Th. Khoury in Bezug auf diesen Vers:
„Dieser Grundsatz ist das Fundament der islamischen Toleranz in Sachen des Glaubens und der religiösen Praxis. Die islamische Tradition hat diesen Vers als Verbot verstanden, die Menschen zum Glauben zu zwingen, nicht nur als Feststellung, dass keiner außer Gott die Menschen zum Glauben zwingen kann.“
Dem ähnlich argumentiert Norman A. Stillman, dass es irrelevant sei, ob dieser Vers ein Aufruf zur Toleranz oder ein Ausdruck der Resignation ist, da beide Interpretationen auf dasselbe hinaus führen würden. Yohanan Friedmann betont in Bezug auf Parets Interpretation des Verses, dass der Vers durch die gesamte islamische Geschichte hinweg dazu genutzt werden konnte, Toleranz gegenüber anderen Religionen religiös zu untermauern und auch in der Gegenwart stets dazu verwendet wird, die Idee der Toleranz im Islam nachzuweisen.
Ignaz Goldziher führt aus, dass die in der Frühzeit des Islam und der Entwicklung des islamischen Rechts anderen Religionen gewährte, in den Instruktionen für die muslimischen Feldherren über die Behandlung der unterworfenen Bevölkerungen vorzufindende Toleranz durch Sure 2, Vers 256 gestützt worden sei. Auch habe man in späteren Zeiten durch Verweis auf den Vers den Abfall vom islamischen Glauben, für das das klassische islamische Recht normalerweise die Todesstrafe vorsieht, von ursprünglich zur Konversion zum Islam Gezwungenen legitimiert.

Literatur

Frank Griffel: Apostasie und Toleranz im Islam. Brill, Leiden 2000.
Yohanan Friedmann: Tolerance and Coercion in Islam. Interfaith Relations in the Muslim Tradition. Cambridge University Press, 2003. S. 87-120 ISBN 0-521-82703-5
Rudi Paret: lā ikrāha fī d-dīni: Toleranz oder Resignation? In: Der Islam. Bd. 45 (1969). S. 299 f.
Rudi Paret (Hrsg.): Der Koran. (Wege der Forschung; Bd. 326. Darmstadt, 1975). S. 306-308. ISBN 3-534-05465-2

Томас Helwys

2009-02-03T00:11:00.000+01:00

Томас Helwys

Томас Helwys (* около 1550 в Nottinghamshire, † 1616 в Newgate, Англия) е до Джон Smyth като съ-основател на Baptists, а най-рано шампионка на религиозна свобода.

Начало

Томас Helwys се роди втори син на двойката, Едмънд и Маргарет Helwys. Те са потомци на старо Normannenfamnilie, които не са незначителни имот в Линкълн, Нортхемптън, Нотингам и Йорк имаше. Helwys Томас израснал в английската окръг на Nottinghamshire. Тук. Както Edmund Helwys почина през 1590, сега повече от четиресет години от баща си бизнес, те дадоха само малко по-късно в ръцете на приятелите на семейството да закон степен на Gray's Inn, едно от най-престижните юридическо образование обекти в Англия, за да започнете. 1593 той премина си право изпит, взе работата на адвокат взеха две години, за пребиваването си в Лондон.
1595 женен Томас Helwys на Св. Мартин на църква в Bilborough / Нотингам Джоан Ashmore. От техния брак седем часа децата. Неговият дом, Broxtowe зала, се е превърнал в убежище и място за срещи freikirchlich ориентиран християните, които считат себе си така наречените дисидент извън Църквата на Англия, пишете на общата Библията проучване и молитва среща. За Джон Smyth, бивш Anglican свещеник, той е бил в контакт с Separatistengemeinde Gainsborough, чиито членове от 60 до 70 от страха от преследване в тайна изпълнени.

Като вярата на бежанец в Амстердам

Събранията на дисидент, обаче, остават държавните органи не са скрити. 1606, поради напускането на част от тази общност се проведе в Англия и Амстердам (Холандия) убежище. Сред бежанци бяха вяра Helwys Томас и Джон Smyth, което веднага доведе до бежански общността придобити. В кръг около Smyth започнаха контакти с Амстердам Mennonite общност да направи и той влезе в контакт с анабаптист вярвания. 1609 е Джон Smyth от Mennonite пастир заради личната му кредо кръстени. Той кръсти тогава членовете на неговото общност - сред тях Томас Helwys.

Основател на първото Кръстител църква

1611 върнати Helwys с малка група от лица, търсещи убежище, Амстердам община обратно за Англия. Веднага след пристигането, те намерени заедно и е основан първият Кръстител църква. Фондацията за отглеждане църквата и обществото днес е поставен. Общността е създадена от Helwys MOTION-късно е наречена Общи Кръстител, защото те, за разлика от по-младите Особено Кръстител общото (общо) помирение чрез Христос, вярващ ще бъдат приписани, "лектор.

Търсенето на религиозната свобода

Още през 1610 Томас пише известната си писма Helwys Кратка Декларация на Мистерията на беззаконие (A кратко обяснение на тайната на беззаконието). Той я е взел за завръщането си в Англия, а след това пука за тяхното публикуване. Той е първият отпечатан на английски покана за пълна религиозна свобода за всички. Сред другите неща в него: "Нашият Господ Царят, е само земното царя и затова той е орган, както царят само в земните неща, и ако хората от царската послушни и верни индивиди, царят на всички човешки закони, приети покоряват поради тази причина нашия Господ Царят, вече не се изискват. защото религията на хората към Бог е между Бога и себе си, че царят не трябва да устои речта на царя, нито трябва да бъде съдия между Бога и човека. Дали heretics, турци, евреи, или нещо друго, тя не е от земното власт, те само да накаже най-малката.

Тази книга Helwys, посветена на английския крал Джеймс I със следните обжалване: Послушай, Господи, и презират съветите на бедните не, и нека си действия, преди да дойдеш. Царят е смъртен човек, а не Бог, и следователно той няма власт над душите на безсмъртния си индивиди, защото те (Anm.d. Übers: душите на) закони и подзаконови актове да се приемат и духовно Господари над тях трябва да бъдат определени. Ако царят е пълномощно, духовно майстори и закони постановяват, той е безсмъртен бог, и не смъртен човек. Царю, нека не captivated от измамници, за грях против Бога, който трябва да се подчиняват, нито против бедните пациенти, които вие трябва да го слушаш и да се прави с тялото, живота и стоки, ако не, нека си живот от това Земята взети.
Поради това посвещение Helwys Томас е бил заловен и прекарва в затвора. Тук Helwys 1616 умря като мъченици. Крал Джеймс, на чиято инициатива пътя Helwys е бил в затвора, беше първоначалната издател от най-известните български превод на Библията на крал Джеймс версия.

Литература

- Томас Helwys: Кратка декларация на тайната на беззаконието, 1612 - A факсимиле на Kingsgate Прес 1935; горните цитати са взети от факс (p.69).
- J.D. Hughey: The Baptists - учението, практиката, историята, Касел 1959

Мохамед Hegazy

2009-02-03T00:10:00.002+01:00

Мохамед Hegazy

Beshoy Мохамед Hegazy (р. 1982) е египетски гражданин, през 1998 г. от исляма към християнската църква коптски и преобразувана през август 2007 г. в Египет, защото на детето му официално регистриране на вярата си в самоличността твърди.
Hegazy понастоящем крият с бременна жена във фонов режим, защото той повече отпадъци от исляма да се страхува за живота си, трябва да бъде.
В телевизионно интервю, 25 Август 2007 година с високите Hegazy призова ислямските официални лица и Шейх Ал-Запалиха университет, Youssef Ал-Badri, смъртното наказание за Hegazy. Това мнение, бившият декан на Ал-Запалиха университет, Souad Saleh. В пан-арабския вестник Al-Quds Al-Arabi каза, че Großmuftis на тези fatwas от Египет, "Али Gum'a, A светските наказанието на исляма в миналото, свързани превръща изключи, да бъде безполезно. Общественият ангажимент за превръщане на Hegazy, с когото той присмех исляма и отрече, че в този свят има нужда от смъртното наказание. В интервю с ежедневник Египет Днес, египетския министър на религиозните въпроси, Махмуд Zakzouk, законността на смъртното наказание за екс-мюсюлмани, които конвертира промени вярата си публично. Това е заплаха за обществения ред и отъждествява с измяна.
Името Beshoy, той по-египетски монах.